Сериозна гореща вълна се очертава за периода 24–26 август, като според актуалните прогностични сценарии температурите в някои райони на България могат да достигнат и надхвърлят 40°C. Най-голям потенциал за екстремни горещини има в Дунавската равнина, Тракийската низина и района на Петрич и Сандански, пишат от "Метео Балканс".
Причината за очакваното рязко затопляне е свързана с промяна в атмосферната циркулация и засилване на преноса на горещ въздух от юг към Балканския полуостров.
Според текущите прогностични сценарии в края на август над Централна Европа се очаква развитие на циклонична активност по фронталната зона, включително в района на Унгария. Подобна конфигурация може да подпомогне установяването и усилването на южния пренос към Балканите.
Това е особено важно за България, тъй като въздушните маси от юг ще бъдат предварително силно затоплени. При преминаването си през Балканския полуостров и при спускането си към по-ниските части на релефа въздухът може да претърпи адиабатно затопляне.
Именно този процес има известна прилика с механизма при фьоновите обстановки.
При спускане на въздуха налягането около него се увеличава. В резултат въздушната маса се компресира и температурата ѝ се повишава. Когато към това се добавят вече горещата въздушна маса, силната слънчева радиация и сухите условия, температурите в низините могат да се повишат значително.
Фьонът (фьоновият вятър) е сух и топъл вятър, който се образува по подветрената страна на планински хребет. Затоплянето на въздуха при него става основно чрез адиабатно нагряване при спускане. Въздушната маса се изкачва по склона. При изкачване тя се разширява и охлажда (адиабатно охлаждане – около 1 °C на 100 m за сух въздух или ~0,5–0,6 °C на 100 m за наситен въздух). Когато въздухът се охлади до точката на оросяване, водните пари кондензират → образуват се облаци и валежи. При кондензацията се освобождава скрита топлина (латентна топлина), която частично компенсира охлаждането. Въздухът преминава през билото След като е изгубил голяма част от влагата си, въздухът става значително по-сух.
Спускане по подветрената страна Сухият въздух се спуска надолу по склона. При спускане той се компресира под действието на нарастващото атмосферно налягане. Компресията води до адиабатно нагряване със скорост около 1 °C на всеки 100 метра спускане (суха адиабатна градиентна скорост). При изкачването охлаждането е било по-слабо (заради освободената латентна топлина от кондензацията).
При спускането нагряването е с пълната суха адиабатна скорост (~1 °C/100 m). В резултат въздухът пристига в долината значително по-топъл и много по-сух, отколкото е бил на същата височина от другата страна на планината.
Това е една от причините Дунавската равнина, Тракийската низина и югозападните части на страната да бъдат сред районите с най-голям потенциал за екстремни температури.
Важно е обаче да се подчертае, че конкретните стойности все още подлежат на промяна. При прогноза за период повече от седмица напред е нормално моделите да коригират както интензитета, така и продължителността на горещината.
Ако настоящият синоптичен сценарий се запази, температури около и над 40°C са напълно възможни на места.
Най-голям потенциал за такива стойности има в традиционно най-топлите райони на страната – Северна България, Тракийската низина и долината на Струма около Петрич и Сандански.
Точните максимални температури обаче ще зависят от развитието на няколко фактора – облачност, влажност, скорост и посока на вятъра, продължителност на слънчевото греене и конкретната траектория на въздушните маси.
Затова към този момент е по-коректно да говорим за потенциал за температури над 40°C, отколкото за сигурно достигане на тази граница във всички посочени райони.
