Днес се навършват 1011 години от едно от най-мрачните събития в историята на страната ни.
В прохода между планините Огражден и Беласица, в долината на река Струмица, недалеч от съвременното село Ключ, армията на българския цар Самуил е разбита от войските на император Василий II.
След битката са пленени над 14 000 български войници. Самият Самуил се спасява с отчаяно бягство, придружен от сина си Гавраил Радомир. Много българи загиват на бойното поле.
А Василий II придобива прозвището "българоубиец".
За византийците Самуил и синовете му били въстаници, тъй като според Константинопол Българското царство престанало да съществува след превземането на столицата му Преслав през 971 г. от войската на император Йоан I Цимиски.
Градът обаче бил освободен от цар Самуил през 976 г. и останал в български ръце до 1001 г.
Предполага се, че българските сили в долината на река Струмица са наброявали общо близо 45 000 души. Георги Монах твърди, че са били 360 хил., но според съвременните историци това число е много силно преувеличено. Дори и така, там била разположена по-голямата част от българската армия, начело със самия Самуил.
Бойното поле било подготвено за победа на българите. Византийската войска тръгнала от Константинопол през Комотини, Драма и Серес и стигнала до Рупелския пролом на река Струма. Оттам навлязла в долината на река Струмица, но била спряна от дървена стена и изкопи, защитавани от около 15 хиляди български войници.
Атаките на византийците били отблъснати, като те понесли големи жертви. Тогава Василий II заповядал на своя генерал Никифор Ксифий да преведе част от войската през планината Беласица и да атакува българите в гръб. Според легендата местен овчар показал на византийците обходен път.
На 29 юли изненадващо Ксифий атакувал българите от запад. Докато те се отбранявали от тази нова заплаха, силите на Василий II нападнали и превзели укрепленията, чиито защитници били силно оредели.
В объркването на разгрома, хиляди български войници били убити, а останалите побягнали на запад. Междувременно Самуил и синът му Гавраил Радомир се отправили към полесражението с голяма армия от крепостта Струмица. Те срещнали византийците при днешното село Мокриево. В завързалата се битка българите били разбити, като много от тях били пленени.
Самият Самуил едва успял да избяга, благодарение на храбростта на сина си, който качил баща си на собствения си кон и го отвел в безопасност в Прилеп.
След победата Василий II продължил похода към Струмица, която била ключова за защитата българските територии. Той отново разделил армията си на две части. С едната обсадил Струмица от изток, а другата трябвало да блокира пътищата към крепостта от запад.
Втората византийска сила обаче била пресрещната и разбита от Гавраил Радомир, който междувременно успял да събере избягалите от битките при Ключ и Мокриево български войници.
Това поражение принудило Василий II да прекрати кампанията си и да се изтегли към Константинопол с пленените над 14 000 българи.
После византийският император изпратил пленниците обратно, като наредил на всеки 100, 99 да бъдат ослепени, а един да бъде оставен с едно око, за да ги води.
Два месеца по-късно, едва спасил се от бойното поле, Самуил не издържа при вида на ослепените си воини. „Присъстващите, като се мъчели да върнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, след като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но като взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял.“ Неустрашимият цар Самуил преживял десетки битки, не издържа пред гледката на ослепените си войници, получава сърдечен удар и скоро издъхва.
Малко след края на управлението на този владетел България пада под чуждо владичество. България погива, но славно, изгубвайки своя войнствен цар, „който никога не знаел покой“. Дори през XIII в. споменът за големия съперник на Византия не изчезва. Византиецът Йоан Ставракий припомня, че „в предишно време владеел над българите онзи прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите“.
Гробът на цар Самуил е идентифициран в църквата „Св. Ахил“ на остров в Преспанското езеро. На владетелската дреха са изобразени папагали – гербът на Самуиловата династия. По скелета се установява счупване на лява лакетна кост, което най-вероятно става при битката при Спрехей, когато Самуил получава нараняване именно в тази област.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
