На 16 август 2023 г., в гористата местност над столичния квартал „Драгалевци“, Алексей Петров – бивша барета, офицер под прикритие, съветник в ДАНС, благодетел на сглобката и един от най-противоречивите играчи в българския преход, бе убит с два изстрела от пушка с оптика. Един куршум в тялото. Втори – в главата. До него във фаталния ден е вървяла треньорката му по тенис Мирослава Спасова, която оцеля, но бе тежко ранена. Тя остава единственият очевидец – и единствената, която описва стрелеца: мъж в камуфлажни дрехи, движещ се уверено, професионално, без колебание.
Три години по-късно разследването стои на същото място. Няма задържани. Няма обвинени. Няма публично известен извършител. Няма поръчител. Случаят вече е в онези папки, които криминалистите наричат „студени досиета“ – престъпления, които времето не разкрива, а поглъща.
Професионалният почерк на убийството
Още в първите часове след разстрела криминалисти определиха покушението като изключително професионално подготвено. Районът е без охранителни камери, теренът - удобен за засада, а стрелецът - човек със специална подготовка, по-скоро бивш военен, отколкото ловец.
Според експерти физическият убиец е наблюдавал навиците на Петров – маршрутите му, часовете, местата, където е уязвим. В деня на убийството той е дебнел от заслон, подготвен предварително. По-късни огледи откриват отрязани клони, въжета за прикрепяне на оръжието и следи от внимателно изградено скривалище.
Разследващите предполагат, че стрелецът е напуснал периметъра с автомобил в рамките на минути - достатъчно време, за да изчезне преди службите да пристигнат.
Трите основни версии
Първите дни след убийството очертаха три работни версии, които и до днес остават водещи:
Политически мотиви – свързани с влиянието на Петров в определени кръгове и ролята му в политически процеси.
Отмъщение – преплитане на стари конфликти, включително от периода на службите и бизнес отношенията му.
Бизнес интереси – пренареждане на капитали, неуредени отношения, икономически сблъсъци.
Нито една от версиите не доведе до конкретни лица.
Версията "кърваво отмъщение" – сензация или следа?
През 2025 г. в медийното пространство се появи твърдение, че убийството е било „кърваво отмъщение“ заради изтезания, свързани с групата „Наглите“. Според публикации, цитиращи анонимен източник, подземен бос, който бил жертва на групата, финансирал мократа поръчка. Твърди се дори за конкретни суми, платени на килърите.
Тази версия никога не бе потвърдена от МВР или прокуратурата.
Телефонът, който трябваше да проговори
Дълго време надеждите за пробив в разследването бяха свързани с мобилния телефон на Петров. Българските криминалисти не успяха да го отключат и прокуратурата поиска помощ от ФБР.
През юни 2026 г. се появи слух, че защитата е пробита и предстои лавина от чатове и компромати. Но Софийска градска прокуратура официално опроверга това - телефонът и до днес не е разкодиран.
Човекът зад мита
Алексей Петров е роден през 1962 г. Бивша барета от Специализирания отряд за борба с тероризма, офицер под прикритие, сътрудник на НСС, съветник в ДАНС.
В началото на 90-те напуска службите и влиза в частния бизнес – застраховане, охранителни структури, Съюза на бившите барети.
Животът му е белязан от два неуспешни атентата: през 2002 г. на басейна „Спартак“ и през 2015 г. – с гранатомет.
Три години по-късно - тишината е по-силна от изстрелите
Разследването продължава формално, но реално стои на място. Периодично МВР съобщава за „напредък“, но без конкретика.
Психологическата посмъртна експертиза, назначена през 2026 г. по гражданско дело, само подчертава абсурда: държавата изследва психиката на убития, но не може да открие убиеца. Три години след разстрела на Витоша случаят стои отворен. И няма отговор на въпроса кой уби Алексей Петров – и защо?
