Когато черешите узреят, вниманието обикновено е насочено към плодовете, а листата остават на дървото. Именно от тях обаче може да се приготви ароматна билкова напитка, след като бъдат правилно обработени и изсушени.
Изследвания върху листата на сладката череша показват наличие на полифеноли и други биоактивни вещества с антиоксидантна активност. Това обаче не означава, че домашният чай е доказано средство срещу настинка, високо кръвно или висок холестерол - за подобни лечебни твърдения липсват достатъчно клинични данни при хора.
Ново изследване на два сорта сладка череша показва, че количеството на фенолните съединения и антиоксидантната активност на листата се променят значително според сезона, температурата, слънчевото греене и валежите. Учените подчертават, че листата са интересен източник на растителни метаболити, но голяма част от проучванията засега са лабораторни, а не изпитвания на чай при хора.
Тайната е в обработката на листата
Популярен начин за приготвянето им започва не със сушене, а със замразяване. След събирането листата се измиват добре, оставят се да изсъхнат и се поставят във фризер за два-три дни. Замразяването нарушава клетъчната структура и подпомага освобождаването на ароматните вещества при последващата обработка.
След размразяване листата се нарязват или стриват, поставят се плътно в съд и се оставят за няколко часа на стайна температура. Именно тогава тревистият аромат постепенно може да стане по-плътен и плодов. Процесът често се нарича ферментация, макар че при домашното приготвяне става дума най-вече за ензимни и окислителни промени в растителната тъкан.
Важно е листата да не се държат дълго влажни и затворени, защото това вече създава условия за нежелана микробна ферментация и разваляне.
Следва сушенето
Обработените листа могат да бъдат изсушени в дехидратор при около 55 градуса, във фурна на приблизително 50-60 градуса или естествено на проветриво място. При сушене навън е по-добре да останат на сянка, защото продължителното силно слънце може да промени цвета и аромата им.
След пълното изсъхване те се съхраняват в плътно затворен стъклен или метален съд на сухо и тъмно място. От получената смес може да се приготвя запарка подобно на други сушени билки.
Какво всъщност има в черешовите листа
Научните изследвания откриват в листата на Prunus avium различни фенолни съединения, включително флавоноиди и фенолни киселини. Лабораторните анализи показват и антиоксидантна активност, като съставът силно зависи от сорта и момента на събиране.
Има публикации за потенциални противовъзпалителни, антимикробни и антихипергликемични свойства на екстракти от различни части на черешата. Това обаче са предимно лабораторни или предклинични резултати и не доказват, че една чаша чай от черешови листа понижава холестерола, нормализира кръвното или лекува инфекции.
Има и една важна уговорка
Черешата принадлежи към рода Prunus, при който се срещат цианогенни гликозиди - растителни вещества, способни при разграждане да освобождават циановодород. При сладката череша са установени пруназин и амигдалин, а количествата им могат да се различават според частта на растението и условията. Затова редовното приемане на големи количества домашно приготвени продукти от листа не бива автоматично да се приема за безрисково само защото са „натурални“.
Така черешовите листа действително могат да се използват за ароматна домашна напитка и съдържат интересни биоактивни съединения. Но най-сигурното е чаят да остане именно напитка, а не да му се приписват недоказани способности да лекува настинки, безсъние, висок холестерол или сърдечносъдови заболявания.
