Изкуствените подсладители, които присъстват в безалкохолни напитки, десерти, пакетирани храни и често се добавят към кафе и чай, може да не са толкова биологично неутрални, колкото дълго се предполагаше. Изследване върху хора показва, че четири широко използвани подсладителя могат да променят състава и функцията на чревния микробиом, а захаринът и сукралозата са повлияли и върху начина, по който организмът обработва глюкозата. Професор Тим Спектър вижда в резултатите повод за внимание, но самите изследователи подчертават нещо важно - проучването не доказва, че подсладителите причиняват диабет.
120 души, които избягвали подсладителите
Проучването е проведено от екип, свързан с лабораторията на Еран Елинав в Научния институт „Вайцман“, и е публикувано в научното списание Cell. Изследователите подбрали 120 здрави възрастни, които преди експеримента съобщили, че стриктно избягват некалоричните подсладители. Участниците били разделени в шест групи по 20 души.
Четири от групите получавали съответно захарин, сукралоза, аспартам или стевия. Количествата били под установените приемливи дневни нива. Пета група получавала само малко количество глюкоза, използвана и като носител в пакетчетата с подсладители, а шестата не получавала никаква добавка. Експерименталният прием продължил две седмици, като участниците били наблюдавани и преди, и след периода на консумация.
Всичките четири променили микробиома
Едно от най-интересните открития било, че всеки от четирите подсладителя е предизвикал различими промени в чревния и оралния микробиом, както и в някои от малките молекули, циркулиращи в кръвта. Това означава, че веществата не просто преминават през организма без взаимодействие с него.
Промените обаче не били еднакви при всички хора. Именно индивидуалните различия са сред най-важните резултати от изследването - организмът на един човек може да реагира значително по-различно от този на друг.
„Нашето проучване показа, че некалоричните подсладители могат да нарушат реакцията на организма към глюкозата, като променят микробиома. Освен това те правят това по силно индивидуализиран начин, което означава, че влияят по различен начин на всеки човек“, обясняват авторите.
Захаринът и сукралозата изпъкнали
Най-съществената разлика била установена при захарина и сукралозата. При тези две групи учените регистрирали значимо влошаване на глюкозния отговор по време на периода на прием.
С други думи, след прием на глюкоза организмът на част от участниците се справял по-неефективно с регулирането на кръвната захар.
При аспартама и стевията такъв статистически значим ефект върху глюкозния толеранс не бил установен в рамките на експеримента.
Важно е и друго - наблюдаваният ефект при захарина и сукралозата бил отчетен при краткосрочна консумация и в количества под допустимия дневен прием.
Това не доказва, че причиняват диабет
Именно тук учените поставят най-важната граница. Промененият глюкозен отговор е рисков метаболитен сигнал, но не означава автоматично, че даден човек ще развие диабет тип 2.
За да се установи дали тези промени водят до заболяване след години, са необходими значително по-дълги проучвания върху много повече хора.
Авторите изрично отбелязват, че последиците за дългосрочното човешко здраве все още не са изяснени.
Професор Тим Спектър обаче смята, че изследването поставя под съмнение представата, че тези вещества са напълно инертни.
„Всички те имат потенциал да причинят вреда, но всеки от нас ще реагира на тях по различен начин“, коментира той.
Според Спектър едно от ключовите послания е, че захаринът и сукралозата могат да повлияят метаболизма на глюкозата, докато и четирите изследвани вещества предизвикват промени в микробиома.
Няма безплатен обяд
Спектър обръща внимание и на факта, че подсладителите вече се срещат в огромен брой продукти, понякога по няколко различни вида едновременно.
„Казаха ни, че тези подсладители са инертни и хиляди пъти по-сладки от захарта, така че се предполага, че са идеалният начин да ни помогнат да станем по-малко зависими от захарта. Но се оказва, че няма такова нещо като безплатен обяд: ние абсорбираме тези химикали и телата ни реагират на тях“, обяснява ученият.
Според него проблемът е и в това, че човек може да приема различни подсладители през целия ден, без изобщо да осъзнава количеството им - чрез напитки, сосове, дъвки, протеинови продукти, десерти или готови храни.
Професор Сара Бери от King's College London също отбелязва, че подсладителите се съдържат в толкова много продукти, че реалният дневен прием понякога остава скрит за самия потребител.
Захарта не става по-добрият избор
Изследователите предупреждават резултатите им да не се интерпретират като доказателство, че обикновената захар е по-здравословна.
„Важно е да се подчертае, че нашите резултати по никакъв начин не означават, че консумацията на захар е по-добра от консумацията на некалорични подсладители“, посочват те.
Прекомерният прием на добавена захар е добре свързан с повишен риск от наднормено тегло, инсулинова резистентност, диабет тип 2, високи триглицериди и проблеми със зъбите.
Тук обаче също има важно разграничение. Захарите, които естествено се съдържат в плодове, млечни продукти и други пълноценни храни, не трябва да се приравняват автоматично с големите количества добавена захар в силно преработени продукти.
Одобрените подсладители са безопасни
Националната здравна служба на Великобритания поддържа по-умерена позиция. Всички подсладители, разрешени за употреба, преминават през оценки за безопасност и се считат за безопасни, когато се консумират в установените допустими количества.
Същевременно здравните власти признават, че научните данни за дългосрочните ефекти върху теглото и метаболитното здраве не дават напълно еднозначна картина.
Краткосрочните изследвания показват, че замяната на подсладени със захар напитки с безкалорични алтернативи може да намали приема на калории. Наблюдателните проучвания за ефектите в продължение на години обаче дават противоречиви резултати и не доказват непременно причинно-следствена връзка.
Най-важният извод е умереността
Новото послание не е, че всички подсладители непременно са опасни, нито че трябва да бъдат заменени с големи количества захар.
По-скоро натрупващите се данни подсказват, че тези вещества могат да взаимодействат с организма по много по-сложен начин, отколкото дълго се е предполагало.
Особено интересна остава ролята на чревния микробиом - индивидуална екосистема, която може да обясни защо една и съща храна или добавка предизвиква различни реакции при различните хора.
А докато науката търси окончателния отговор, най-разумният подход остава добре познатият - умерена употреба както на добавена захар, така и на изкуствени подсладители, вместо предположението, че щом продуктът е „без захар“, може да се консумира без ограничения.
