Лекар специалист в Румъния взима средно 1500-2500 евро нетно на месец с включените бонуси от нощни смени, дежурства в рискови условия и други надбавки, които държавата иска да премахне
Началник на отделение може да заработи около 3000-3500 евро месечно. У нас тези числа могат да достигнат доста повече, особено в добре работещите държавни и частни лечебни заведения.
От 1300 евро до 1520 евро заплата може да стигне една мед сестра в Румъния, но при брутна 1080евро и ако е с опит. Заплащането на специализантите у нас е също по-високо от това в Румъния, където взимат 830–1150€.
Наскоро медицинските и санитарните работници от държавните болници в Румъния започнаха национална стачка заради законопроект за намаляване на възнагражденията на служителите в държавния здравен сектор. В продължение на три дни те приемаха само спешни случаи в цялата страна в знак на протест срещу законопроекта. След преговори с правителството здравните работници временно преустановиха протестите, но заявиха, че ако не бъде намерено решение, ще възобновят националната стачка.
„Не прекратяваме стачката, а по-скоро даваме шанс на политиците да преосмислят ситуацията и да възобновят преговорите за новия закон за заплатите“, се посочва в позиция, публикувана на официалната страница във Facebook на синдикалната федерация на здравните служители в Румъния „Санитас“ (Sanitas) и цитирана от БТА.
Те си поставят две нови цели: договаряне на различен закон за заплатите – по-справедлив, по-последователен и по-равнопоставен, както и водене на преговори с политически орган, който има законови правомощия да взема решения – било то парламентът или легитимно назначено правителство.
От Zdrave.net са проверили приблизителните възнаграждения в държавните лечебни заведения в Румъния. Здравните системи на двете съседни държави са сравнително сходни. И Румъния се основава на принципа на солидарното здравно осигуряване, и там има една здравна каса, както и държавни и частни лечебни заведения.
В Румъния обаче частните лечебни заведения получават доплащания от пациентите, тъй като здравната каса в повечето случаи сключва договори само до определена сума за клиничните пътеки. Изключение има при определени диагнози, сред които онкологичните заболявания.
Различен е и размерът на здравноосигурителната вноска. Докато у нас тя е 8%, в северната ни съседка е 10%. При нас служителят плаща 50% от нея, докато в Румъния той поема цялата вноска.
Бюджетът на румънската здравна каса достига приблизително 15,5 млрд. евро – около три пъти повече от този в България.
При формирането на заплатите на медиците в Румъния, освен основното възнаграждение, се включват и допълнителни плащания за нощни смени, дежурства в рискови условия и други надбавки. Именно тези добавки правителството иска да премахне.
Въпреки това възнагражденията на румънските медици са ниски, дори в сравнение с тези у нас, особено в по-големите държавни лечебни заведения.
Заплатите на лекарите специализанти там са между 830 и 1150 евро месечно след данъци. Лекар специалист в Румъния получава средно между 1500 и 2500 евро нето месечно. Началник на отделение може да получава около 3000–3500 евро месечно. Тези възнаграждения включват и бонусите, които държавата иска да премахне.
У нас тези стойности могат да достигнат значително по-високи нива, особено в добре работещите държавни и частни лечебни заведения. Основната причина за това са управлението на болниците и конкурентната среда, която отличава добре работещите лечебни заведения.
При въвеждането на ясна система за допълнително материално стимулиране заплатите у нас могат да достигнат значително по-високи нива в сравнение с тези в Румъния. Обратното също е вярно – лошото управление както на държавните, така и на частните болници неизбежно води или до натрупване на дългове, ако лечебните заведения са държавни, или до тяхното закриване или продажба, ако са частни.
Проблемите в здравния сектор в Румъния са сходни с тези у нас. И там се наблюдава неравномерно разпределение на медиците и лечебните заведения, като концентрацията им логично е в регионите с по-добра икономическа среда.
В България обаче имаме по-достъпна здравна система, което се дължи на нейния модел и на свободната конкуренция. У нас почти не се чака за преглед при специалист, докато в почти всички държави от Европейския съюз това изисква седмици или месеци.
В България болниците са равнопоставени независимо от собствеността им, докато в Румъния пациентите имат регламентирано доплащане, ако посещават частна болница. Кризата там води до отлив на лекари от държавните към частните болници, както и към други държави от Европейския съюз, което от своя страна увеличава доплащането за пациентите.
У нас доплащането също е на високо ниво, но според данните то се дължи основно на лекарствата и консумативите. Противно на общоприетото мнение, доплащането е най-ниско именно в болниците – едва 4%.
Лекарите в Румъния са под средното равнище за Европейския съюз – около 3,6 на 1000 души население, по данни на Евростат. Общият им брой е приблизително 78 000. У нас осигуреността с лекари е 4,5 на 1000 души, което е малко над средното за Европейския съюз.
Броят на медицинските сестри в Румъния също е по-нисък от европейското равнище, но е по-висок от този в България. Там се падат приблизително 2,2 медицински сестри на един лекар, докато у нас съотношението между лекарите и медицинските сестри е 1 към 0,9.
Заплащането на медицинските сестри в Румъния варира в зависимост от болницата, в която работят, населеното място и различните надбавки, които получават. По данни, публикувани в медиите, възнаграждението на начинаеща медицинска сестра е между 1080 и 1265 евро бруто.
С увеличаването на трудовия стаж брутните заплати достигат от 1300 евро при медицинските сестри с опит до 1520 евро при работа в по-натоварените отделения заради различните допълнителни материални стимули, които получават.
Тъй като правителството възнамерява да намали именно добавките, които формират голяма част от заплатите на медиците, напрежението в сектора в Румъния се увеличи значително. Унифицираните възнаграждения, характерни за системата „Семашко“ в държавните лечебни заведения, която функционираше и у нас преди години, също засилват чувството за несправедливост при формирането на заплатите. Замразяването на надбавките допълнително изостря ситуацията.
В заключение може да се каже, че въпреки непрекъснатите критики здравеопазването у нас е сред най-достъпните в Европейския съюз, а качеството на услугите е на много добро ниво. Основен двигател за това е конкуренцията между лечебните заведения независимо от тяхната собственост. Заплатите на медиците, особено в добре работещите болници, също са по-високи.
Основен проблем, с който управляващите би трябвало да се справят, са загубите и неефективностите в системата. Едно от сравнително бързите решения е въвеждането на електронна здравна карта, която ще даде на пациентите пълен контрол върху услугите, от които са се възползвали.
Необходимо е също да бъде изготвен добре балансиран бюджет по пера на Националната здравноосигурителна каса и да се засилят дейностите в извънболничната помощ. Застаряването на персонала и недостигът на кадри постепенно ще се превръщат в сериозна пречка, особено в слабонаселените места и регионите с по-ниско икономическо развитие. Това обаче е предизвикателство, с което трябва да се справят почти всички страни в Европа.
