Близо 190 млн. евро са разплатени само за четири месеца по шестте големи здравни инвестиции от Плана за възстановяване и устойчивост, отчете министърът на здравеопазването Катя Ивкова. Зад сумата вече стоят конкретни резултати - високотехнологична апаратура в десетки болници, нова национална мрежа за лечение на инсулти, 100 оборудвани амбулатории в малки населени места и последните три медицински хеликоптера.
Според Ивкова ускорената работа е позволила да бъдат ограничени рисковете пред проектите и да не се стигне до загуба на европейско финансиране.
„За четири месеца свършихме работа, която с години не беше направена“
Това е основното послание, с което здравният министър представи резултатите. „За четири месеца Министерството на здравеопазването е извършило дейности, които с години не са били реализирани“, заяви Катя Ивкова. Според нея резултатът е постигнат с ускорена ръководна и експертна работа в момент, когато времето за приключване на инвестициите по ПВУ става все по-ограничено.
Само няколко месеца по-рано картината беше значително по-несигурна. През юни Министерството на здравеопазването отчете проблеми и финансови рискове при някои от проектите по ПВУ, а част от първоначално предвидените дейности трябваше да бъдат преструктурирани, за да не бъде застрашено останалото финансиране. Тогава проектът за 100 амбулатории например все още беше в процес на изпълнение.
Четири месеца по-късно резултатът вече е различен. „Всички рискове, които сме видели за средствата по ПВУ, сме ги минимизирали“, заяви Ивкова. По думите й няма индикации средства да бъдат загубени заради неизпълнение на заложените показатели.
Най-голямата сума отива за борбата с инсултите
Най-сериозното плащане е по националната мрежа за диагностика и лечение на инсулти - малко над 72 млн. евро. Сключени са договори за доставки в 17 лечебни заведения, апаратурата е монтирана и въведена в експлоатация, персоналът е обучен и е инсталиран специализиран софтуер. „Проведени са обучения на персонала, създадена е мрежа от шест високотехнологични центъра за инсулт и 17 областни центъра“, заяви Ивкова.
Това е една от инвестициите, при които ефектът за пациента може да бъде най-пряк. При инсулт всяка минута е важна, а идеята на системата е човекът да бъде диагностициран възможно най-бързо и при необходимост да бъде насочен към център, способен да извърши високоспециализирано лечение. Първият от шестте големи строук центъра беше открит още през април, като Министерството на здравеопазването тогава обяви, че останалите ще бъдат в „Пирогов“, „Св. Иван Рилски“, университетските болници в Пловдив, Плевен и Варна.
41 млн. евро за болниците и близо 500 нови апарата
Други малко над 41 млн. евро са разплатени по инвестицията за модернизиране на болничната медицинска помощ. Доставени са 497 апарата и устройства за педиатрични грижи, извършени са строително-монтажни работи, а в 50 лечебни заведения вече има специализирана високотехнологична техника.
Осигурени са и 10 системи и апарата за онкологична диагностика и лечение. Така голяма част от парите по ПВУ вече не са просто финансов ресурс в таблица, а медицинска техника, която трябва да работи в болниците. „В 50 лечебни заведения е доставена високотехнологична апаратура за инсулти и за педиатрични грижи“, подчерта министърът.
100 амбулатории там, където лекарят е далеч
Един от най-видимите резултати е при амбулаторните грижи. Изградени и оборудвани са всичките 100 планирани амбулатории - в 96 села и четири града на територията на 37 общини. За тях са разплатени 22,672 млн. евро.
В новите обекти са доставени общо 2500 медицински апарата и устройства. Сред тях са 200 дефибрилатора, 100 комплекта за телемедицина, 100 мултисензорни устройства и 700 устройства, позволяващи медицински услуги от разстояние.
Значението на този проект е особено голямо за по-малките и отдалечени населени места, където достъпът до лекар невинаги е лесен. През юни самото здравно министерство посочваше, че амбулаториите се изграждат именно в райони без достатъчно своевременен достъп до медицински грижи.
Последните три медицински хеликоптера вече са доставени
По системата за спешна медицинска помощ по въздуха са разплатени 35 млн. евро. Най-важната новина е, че са доставени последните три медицински хеликоптера. „Разплатени са 35 млн. евро и са доставени последните три медицински хеликоптера“, заяви Ивкова.
При изпълнението на проекта оперативните бази са били отделени от общата инвестиция. Според министъра това е направено, за да бъде ограничен финансовият риск и да не бъдат изгубени средства по проекта за въздушната спешна помощ. Самите бази предстои да бъдат доизграждани, като се разглежда и възможността да се използва съществуваща инфраструктура вместо държавата да плаща за ненужно скъпи нови съоръжения.
Психиатриите също получиха над 11 млн. евро
Малко над 11 млн. евро са разплатени за модернизацията на психиатричната помощ. Завършени са ремонтните дейности в 17 структури, а общо 26 обекта с около 2500 легла са оборудвани.
„Приключили са ремонтните дейности в 17 структури“, каза Ивкова, като отчете и напредък при преобразуването на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“.
Това е чувствителен сектор, в който през последните години многократно бяха поставяни въпроси за състоянието на сградите и условията за пациентите. Затова модернизацията има значение не само като усвояване на европейски средства, а като промяна на средата, в която се лекуват хиляди хора.
Дигиталната медицина вече влиза в 20 болници
По националната цифрова медицинска диагностика са разплатени 6,626 млн. евро. Платформата вече работи пилотно в 20 лечебни заведения и позволява обмен на изследвания в онкологията, радиологията, дерматологията и патологията.
Системата е свързана и с Националната здравноинформационна система. Практически това трябва да позволи медицинска информация и изображения да се споделят по-бързо между лечебни заведения, вместо пациентът да носи дискове, снимки и документи от кабинет на кабинет.
Следващият етап е още по-важен
Самата Ивкова признава, че доставянето на апаратура и изграждането на сгради не е финалът. „Следващият етап е още по-важен. Тази нова инфраструктура трябва да заработи много по-активно, по-близо до пациентите“, заяви министърът.
Именно това ще бъде истинският тест за направеното през последните месеци. Един медицински апарат носи полза само ако има обучен екип, който работи с него. Една амбулатория има смисъл само ако в нея пациентът действително получава медицинска помощ. А един строук център изпълнява задачата си само ако човекът с инсулт стигне навреме до него.
Засега обаче финансовата опасност, която висеше над част от здравните инвестиции по ПВУ по-рано през годината, изглежда значително ограничена. Част от плащанията могат да бъдат извършени до 31 декември, но по думите на министъра дейностите вече са изпълнени. „Няма да се стигне до загуба на средства поради неизпълнение на индикатори“, категорична е Катя Ивкова.
