Двадесет и шест души, заключени в горяща кула, отказват да предадат вярата си. Пламъците поглъщат всичко, но историята за тяхната саможертва остава жива повече от седем века. На 10 октомври Българската православна църква почита светите 26 Зографски преподобномъченици – 22 монаси и четирима миряни, загинали при нападение над българския манастир „Св. Георги Зограф“ в Света гора.
На същата дата църковният календар отбелязва паметта на светите мъченици Евлампий и Евлампия – брат и сестра, които според християнското предание също предпочели смъртта пред отричането от вярата си.
Денят е свързан не само с църковни възпоменания, но и с имени дни, обичаи и народни поверия за настъпващата зима.
Зографският манастир отказал да се подчини на императора
Историята на Зографските мъченици отвежда в размирния XIII век, когато отношенията между Източната и Западната църква са белязани от тежки противоречия.
През 1274 г. византийският император Михаил VIII Палеолог се съгласява на църковна уния с Рим, известна като Лионската уния. Стремежът му е да укрепи международните позиции на Византия и да предотврати опасността от ново западно нападение срещу Константинопол.
Решението обаче среща силна съпротива сред православното духовенство.
Светогорските монаси изпращат послание до императора, в което заявяват несъгласието си с унията и го призовават да остане верен на учението на светите отци.
Според църковното предание последвал натиск върху манастирите да приемат новата политика. Някои от обителите отстъпили от страх, но други отказали.
Сред непреклонните бил и българският Зографски манастир.
Игуменът изпратил монасите в пещерите, а сам останал в кулата
Когато въоръжени латински отряди достигнали Зографската обител, игуменът Тома разбрал, че опасността е непосредствена.
Той позволил на монасите, които се страхували за живота си, да потърсят убежище в планинските пещери около манастира.
Самият игумен обаче решил да остане. Заедно с още 21 монаси и четирима миряни той се затворил в манастирската отбранителна кула.
Нападателите настоявали защитниците да приемат унията, но те отказали да се подчинят.
Тогава кулата била подпалена от всички страни. Според житието 26-имата защитници загинали заради своята непреклонност. Българската църковна традиция обикновено датира трагедията на 10 октомври 1284 г., макар в историческите извори да се срещат и други години.
Един монах оцелял сред пламъците, за да разкаже трагедията
Сред всички защитници имало само един, който не издъхнал непосредствено в горящата кула.
Това бил монахът Партений, изпълнявал длъжността еклисиарх – църковен служител, отговарящ за богослужебния ред и принадлежности.
Според преданието той паднал от кулата и останал жив още 30 дни.
През това време успял да разкаже за трагедията на монасите, които по-късно се завърнали в обителта.
Така историята за последните мигове на Зографските мъченици била запазена за поколенията.
Кандило гори на мястото на страшната гибел
Векове след трагедията кулата, в която загинали защитниците, започнала да се руши.
През 1873 г. монасите на Зографския манастир решили да я премахнат и да издигнат на мястото ѝ специален паметник в чест на мъчениците.
Пред иконата на светците било поставено кандило, което напомня за тяхната саможертва.
С паметника е свързано и необикновено църковно предание.
Разказва се, че по време на всенощното бдение за освещаването му над манастира се появил ярък огнен стълб. Той осветил обителта, след което се преместил над паметника и се издигнал като светещ венец.
За вярващите случката останала знак за небесната прослава на Зографските мъченици.
Кой празнува имен ден на 10 октомври?
Освен паметта на Зографските мъченици, православната църква почита на 10 октомври светите Евлампий и Евлампия.
Имен ден празнуват Евлампий, Евлампия и Евламий.
Името Евлампий има гръцки произход и се свързва със значенията „сияен“, „блестящ“ и „излъчващ светлина“. Женската му форма е Евлампия.
По традиция имениците посрещат поздравления и пожелания за здраве, щастие и благополучие.
Брат и сестра избрали смъртта пред отричането от Христос
Според църковното предание Евлампий и Евлампия живели в Никомидия, град в Мала Азия, по време на гоненията срещу християните при римския император Максимиан.
Евлампий бил заловен заради вярата си и подложен на жестоки мъчения, след като отказал да се отрече от християнството.
Когато научила за страданията му, неговата сестра Евлампия доброволно застанала до него.
Тя също отказала да се поклони на езическите божества и открито заявила своята християнска вяра.
Двамата били подложени на изпитания и загинали мъченически.
В църковната памет имената им остават символ на духовна смелост, братска обич и вярност към убежденията.
Какво предсказва денят за зимата?
В някои източноевропейски народни традиции празникът на свети Евлампий се свързва с настъпването на студеното време.
Хората наблюдавали природните знаци, промените във времето и поведението на животните, опитвайки се да отгатнат дали предстоящата зима ще бъде сурова или мека.
Тези поверия са част от народния календар, а не от официалното църковно учение.
Самият 10 октомври се възприема като време за подготовка за студените месеци и за обръщане на внимание към дома и семейството.
Какво не бива да се прави на празника?
Народните вярвания препоръчват на този ден да се избягват кавги, обиди и злословие.
Според поверията раздорите могат да нарушат хармонията в дома, а добрите дела, милосърдието и помирението носят благополучие.
Смята се още, че не бива да се отказва помощ на човек в нужда.
За вярващите празникът е повод да посетят храм, да запалят свещ за здраве и да отправят молитва за своите близки.
Важно е обаче да се подчертае, че няма установена църковна забрана за пране, почистване, готвене или друга домакинска работа на 10 октомври.
Смисълът на празника е преди всичко духовен – почит към вярата, паметта и човешката жертвоготовност.
