31 юли отбелязва едно от най-значимите събития в православния календар – Богородични заговезни, денят, в който вярващите се подготвят духовно и телесно за началото на Успенския пост. Това е време за пречистване, молитва и смирение, в очакване на един от най-тачените християнски празници – Успение Богородично (15 август).
Какво означава заговезни
В старобългарския език думата „говея“ означава „изпитвам страхопочитание“, каквото значение днес е запазено в думата „благоговея“. „Говение“ в старобългарския означава „страхопочитание, благоговение“. В българската народна култура младата невеста „говее“ – мълчи като израз на почит пред свекър и свекърва и други близки на младоженеца. Днес страхопочитанието към Бога се изразява с въздържание от консумация на месо, месни и млечни продукти по време на пост. Затова и „говея“ в съвременния български език означава „не ям блажна храна в определени дни през седмицата или годината, спазвайки църковните разпоредби; постя“.
Какво представляват Богородичните заговезни?
Днес е последният ден, в който се яде блажна храна преди Богородичния пост. В навечерието на поста семействата се събират около трапезата, за да споделят последното блажно ястие, преди да преминат към строг пост, включващ въздържание от месо, млечни продукти, яйца и често – от риба и олио, с изключение на някои дни.
Духовното значение на деня
Богородични заговезни не са само преход към растителна храна – това е ден, изпълнен със смисъл. Вярващите търсят прошка от своите близки, защото постът без покаяние и прошка е просто диета. Затова е прието на този ден да се казва: „Прости ми, ако съм те обидил“, а отговорът е: „Простено да ти е, Бог да прощава“.
Начало на най-краткия, но строг пост
Успенският пост трае само две седмици – от 1 до 14 август, но е един от най-строгите в православния календар. Смята се за време, в което вярващите се обръщат особено усърдно към Божията Майка – Света Богородица, като ѝ поднасят молитви, канони и акатисти. Постът завършва с големия празник Успение Богородично, когато се чества успението (заспиването) на Пресвета Дева и нейното възнесение на небето.
Традиции и обичаи
В някои региони на България се спазва традицията на общо събиране на рода на Богородични заговезни, наподобяващо обичая при Сирни заговезни. На трапезата се слагат млечни и яйчени ястия, които след вечерята се премахват от дома, за да се „почисти“ духовно и физически пространството преди поста.
В църквите се отслужва вечерня и се благославя началото на поста. Свещениците напомнят, че това не е просто хранителен режим, а възможност за вътрешно обновление и среща с Бога чрез покаяние, милосърдие и молитва.
Какво можем да направим днес?
Ако сте вярващи – помолете се, потърсете помирение, посетете храм, дайте милостиня. Нека Богородичният пост ни намери с чисто сърце и добри дела.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
