Вестник "Стандарт"

Ани Халваджиян пред СТАНДАРТ: Стрес и отчуждение мъчат хората

Младежи идват при мен с идеята да “счупят модела”, който върви през поколения назад и да бъдат осъзнати родители за бъдещите си деца

 Ани Халваджиян пред СТАНДАРТ: Стрес и отчуждение мъчат хората

„Най-щастливите” страни по света са такива заради чувството за общност, добра здравна система и доверие в институциите, казва психотерапевтът Ани Халваджиян

Ани Халваджиян бе един от най-добрите пиари у нас, и благодарение на работата си и вродената си деликатност и изтънченост, се превърна в прецизен сърцевед. Сега тя е един от най-търсените и обичани психолози и психотерапевти през последните години. Преподава и йога, за радост на многото си последователи. Стопроцентов космополит по душа, тя познава най-интересните кътчета от земното кълбо, защото е и страстен приключенец. Пълна е с мотивиращи истории и случки.

- По ваши наблюдения, как у нас чисто психологически хората приемат въвеждането на еврото, г-жо Халваджиян?

- Признавам си, че съм изненадана. Смятах че ще има повече съпротива и тревожност.

- Кои са най-честите страхове или трудности, които хората споделят във връзка с това?

- Невероятно е, но буквално нито един от хората, с които работя, не е повдигнал тази тема досега. А преходът почти отмина. Може да е свързано с факта че клиентите ми и посещаващите терапия като цяло, са хора в горния процент доходи, образование. Интелигентни са и имат своите кариери. Учили или са работещи за европейски и американски компании. За тях този преход идва някак естествено. Това, което чувах като страх или по-скоро като неприятно преживяване, беше извън кабинета ми – на някои хора им се наложи да извадят едни скътани недотам бели пари.

- Как промяната на валутата може да повлияе на усещането за финансова сигурност и доверие в икономиката?

- Ако така и така нямаш усещане за сигурност, не само тази, но и всяка промяна носи допълнително стрес и тревожност.

- Приехме еврото в навечерието на новата година, което също е специфичен психологически момент. Каква година изпратихме и каква посрещнахме? И какво хората най-много желаят да променят в живота си?

- Може би таймингът не беше най-добрият. Тъй като този е най-предизвикателният период в годината от психологическа че и физическа, и финансова гледна точка. Факторите, които изброихте, са натрупват и заедно с едно емоционално и физическо изтощение, което често следва празниците, често водят до по депресивни моменти. Голяма част от напрежението си добавяме сами с рязкото втурване в изпълнение на новогодишните резолюции – по-добро тяло, отслабване, фитнес „спирам рязко това и онова“. Всичко това, макар и с добро намерение, също е стрес за тялото и ума. Зимата е била за предците ни период за почивка и презареждане. Така е и за цялата природа. Промените е добре да се случват плавно, с малки стъпки и консистентност, за да са устойчиви. И грижа. С грижа и съчувствие и разбиране към себе си като към най-обично същество.

- Кои са най-честите трудности, за които хората търсят психологическа помощ през последната година?

- През последната както и в предишните години, най-често темите са свързани със съвременния начин на живот. От друга страна те са вечни, не са се появили сега.

Сега имаме повече терминология, знания – стрес, тревожност /може би страданието на съвремието /самота, отчуждаване - от другите, но и от себе си.

Млади хора често идват с идеята да променят модела, да „счупят модела“, който върви през поколения назад и да бъдат осъзнати и зрели родители за своите бъдещи деца. Винаги се вълнувам когато чуя тази заявка от клиент. Колко хубаво щеше да е повече хора да се погрижат за себе си преди да станат родители! Иначе имаме възрастни деца, които отглеждат деца. Младите българи са невероятно осъзнати в тази посока.

- Как пандемията, войните, климатичните промени или икономическите кризи влияят на психичното здраве и ежедневното благополучие?

- Аз лично работя не само с българи и забелязвам че няма разлика в приемането или трудността да приемем и живеем във време на войни, пандемии и несигурност. Обаче ако се запитаме кое е това време в историята, когато не е имало войни, болести, епидемии, трусове?! Разликата е, че в последните десетилетия ние имаме достъп до информация за всичко, което се случва по света.

Никога преди хората не са имали толкова подробна информация. Живели са с проблемите и трудностите на своето племе, общност, град или държава. Днес ние научаваме за всеки конфликт и бедствие дори и в най-отдалечената точка на света. Може би въпросът е как да филтрираме цялата тази информация. И най вече как да се научим да живеем по-спокойно и комфортно в свят на несигурност.

- Кои са „най-страшните“ болести на съвремието? Безлюбовие, алчност, липса на човещина или...?

- Отдалечаването ни едни от други. И най-лошото за мен – отдалечаването от себе си. Прекъсването на връзката с дълбокото ни автентично Аз. Най - често като защитен механизъм още от детството – влизането в роли, за да си приет от родители, от цялото семейство. Например доброто дете, самостоятелното, грижещото се за емоциите на родителите си дете и т. н. Ако емоциите ни не са приети и да – валидирани, ние се научаваме да ги репресираме, дори понякога отрязваме цели части от себе си – егоистичната, уязвимата или други, които не са добре приети от важните за нас фигури. И така лека полека, това, което е цяло, свързано, интегрирано, се фрагментира, дезинтегрира. За мен най-важната задача на терапевта е да съпровожда клиента в това невероятно пътешествие на откриване, опознаване и интегриране на всички части на свързване със собствените му нужди и емоции. Емоциите са връзката ни с автентичното Аз. Затова е толкова важно да си позволим да ги усещаме, да ги разпознаваме и назовем. Да ги приемаме. Да приемаме себе си такива, каквито сме, за да можем да променим това, което вече не ни служи. Или както казва Лао Дзъ: „Когато пусна това, което съм, се превръщам в човека, който мога да бъда“.

- Има ли конкретни стратегии, които психолозите препоръчват за справяне с тревожност, свързана с глобални и национални промени?

- Тревожността не е болест нито пък е реалистично да вярваме че може напълно да се освободим от нея.

Нещото, което е ценно като разбиране за тревожността, е, че тя винаги е в бъдеще време в сценариите за това какво и как ще се случва. Така, че клишето да сме в "тук и сега" е вярно. Заземяване, дишане, mindfulness или осъзнатост, са все практики в тази посока. Йога. И всяко свързване с тялото всъщност. Масово хората са в режим на overthinking, опит да предвидим и изконтролираме всичко. Контролът е илюзия. Единственото постоянно нещо е промяната. Когато осъзнаем и приемем това, вече сме направили крачка към по осъзнат и по-спокоен живот.

- Да се поспрем на влиянието на социалните мрежи и постоянното „сравняване“ с другите.

- О! Това е сериозен бич. Особено за деца и тийнейджъри, но не само. Големи и изключително интелигнетни хора, си го причиняват на ежедневна база. Перфекционизмът също взима своя данък. Работя много, за да съм от помощ в тази посока и в кабинета, и в залата за класовете ми по йога. Йогата е безценна в осъзнаването и преживяването на духовно и физическо ниво. „Това е моето тяло. Моите усещания и възможности. Моят път, който е уникален и различен от всеки друг“.

- Какви са нивата на щастие и удовлетворение в различни държави – кои нации са сред най-щастливите и какви фактори влияят на това?

- Общоизвестен факт е, че челните места традиционно се заемат от скандинавските държави: Финландия, Дания, Швеция и Исландия. Любопитно е да изследваме причините и те са комплексни. Най – важните, освен финансовото благополучие: чувство за общност и подкрепа в социума. И свобода! Добра здравна система, доверие в управлението и институциите на държавата. Тук имаме много да заемем и учим. Доверието в тези, които ни управляват, дава спокойствие и усещане за сигурност, или обратното-в нашия случай.

- Вие сте пътешественик, познавате различни култури. Разкажете за най-необичайните, неочаквани хора, ситуации, порядки, които са ви изумявали?

- Последният път, когато някой искрено ме изненада, това определено бяха жителите на Мароко. Показаха ми отново колко излишни и ограничаващи са предразсъдъците ни. Очаквах някакви стриктни и фанатични, може би дори агресивни като търговци, не само като хора. Срещнах точно обратното – усмихнати, леки, гостоприемни /един таксиметров шофьор даде пари назаем на вуйна ми да си купи цигари!/ ТАНЦУВАЩИ мъже! Да, вярно предимно мъже, но пък се сещам и за преживянето в един ресторант в Казабланка, където заедно с местните, гледахме мач на техния отбор. Мъже и жени заедно се радваха, викаха и пееха. А накрая даже потанцувахме и празнувахме заедно (бяхме единствените чужденци).

Мароко победи, разбира се! За съжаление загубиха финала за Купата на Африка от Сенегал.

Отново и отново се изумявам при всяко поредно пътуване в Индия при все че трябвало да им свикна вече, но е толкова вдъхновяващо и животопроменящо общуването и ученето от хора, които нямат много. Понякога даже нищо нямат, но живеят далеч по-спокойно и щастливо в себе си и с другите. От тях научих да приемам другия без да съдя.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай