Новата европейска идея за контрол върху съдържанието на личните чатове предизвика буря в Брюксел. Под претекст за защита на децата и борба с престъпността, Европейският парламент обсъжда въвеждане на механизми, които биха позволили изкуствен интелект да следи личните съобщения на гражданите.
Дебатът е остър, а евродепутатът Кристиан Вигенин предупреди, че подобен контрол може да отвори „вратата за злоупотреби“.
Идеята за „чат контрол“ – защита или подслушване
Предложението предвижда създаването на дигитален механизъм, който чрез изкуствен интелект ще засича съдържание, свързано с насилие, порнография и други престъпни действия. Такава система би действала вътре в личната кореспонденция на потребителите – включително в частни чатове, мейли и съобщения в приложенията за комуникация.
„Парламентът има позиция, която е против. Това е риск да бъде нарушена тайната на кореспонденцията. Сигурно има и други начини лицата да бъдат защитени. Рискуваш да отвориш вратата за злоупотреби“, заяви Вигенин. Той обясни, че идеята е подновена от Датското председателство на Съвета на ЕС, което настоява за повторно разглеждане на темата, въпреки предишния отрицателен вот на Европарламента.
Опасенията са, че подобен контрол би могъл да се използва не само срещу престъпления, а и срещу свободата на словото и политическата комуникация. Така на практика Европа може да се изправи пред собствена версия на дигитален надзор – не по-малко тревожна от тази, която критикува в авторитарни режими.
Изкуствен интелект срещу младите и социалните мрежи
Втората линия на дебата е контролът върху възрастта на потребителите в социалните мрежи – също чрез изкуствен интелект. Целта е да се ограничи зависимостта на децата от онлайн средата.
„Въздействието на социалните мрежи върху деца става все по-съществено и негативно. Под някаква форма трябва да се сложат граници“, посочи Вигенин. Сред обсъжданите методи са снимка на лична карта за верификация или лицево разпознаване, чрез което алгоритъмът определя възрастта на потребителя.
И тук обаче възниква същият въпрос – кой ще пази личните данни и кой ще контролира алгоритмите. „Изкуственият интелект трябва да служи на хората, а не хората на машините. Защото така, както сме тръгнали, скоро ще се окажем придатък на машините, а не господари на тази технологична революция“, предупреди евродепутатът.
Етичните граници на технологичната власт
Вигенин напомни, че Европейският съюз вече забранява използването на технологии за наблюдение на служители и пациенти, както и за събиране на чувствителни медицински данни без съгласие. Въпреки това, предложенията за нови AI-инструменти в социалните мрежи и комуникационните приложения показват, че границата между защита и следене става все по-размита.
„Не може да ставаме опитни зайчета, за да върви бизнесът“, заяви Вигенин. Той подчерта, че истинската цел трябва да бъде развитие на човешкия интелект, а не неговото подчинение на алгоритми.
Дали Европейският съюз ще избере пътя на дигиталната сигурност или ще поеме по опасния склон на дигиталното наблюдение – това предстои да решат депутатите в Брюксел. Но самият факт, че разговорите вече се водят, показва: ерата на напълно личните чатове може би е към своя край.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
