Китай няма никакво намерение да излиза от центъра на световната дипломация.
Само дни след визитата на Доналд Тръмп в Пекин, Владимир Путин пристига за двудневни разговори със Си Цзинпин.
И ако западните медии тълкуват това като знак за зависимост на Москва, а руските - като доказателство за стратегическо партньорство, истината може би е по-проста - днес няма голяма сила, която да може да пренебрегне Китай.
Пекин е най-големият търговски партньор на света, ключов играч в енергетиката, технологиите и сигурността, и държава, която умее да балансира между конкуриращи се интереси.
И Тръмп, и Путин търсят разговор със Си Цзинпин, всеки по свои причини, но и двамата с ясното съзнание, че без Китай нито един глобален въпрос не може да бъде решен.
Визитата на Тръмп беше богата на символика, но без големи пробиви. Пекин демонстрира уважение, но не направи отстъпки по ключови теми.
Сега идва ред на Путин, който ще търси икономическа подкрепа и политически сигнали в момент, когато Русия е под силен натиск. Очаква се подписване на пакет от документи, подчертаващи дългосрочното сътрудничество между двете страни.
Но зад парада на тези визити стои нещо по-важно, а то е, че Китай не иска да избира страна. Днес вече може да си позволи да избира позиция.
Позиция на държава, която говори с всички, но не се обвързва напълно с никого, на сила, която предпочита да наблюдава, да слуша и да преценява.
И ако и САЩ, и Русия се стремят да разчетат намеренията на Пекин, това само показва колко сложен и многопластов е новият дипломатически пейзаж.
Китай наистина изглежда като новия център на света, както го представят редица анализатори. Но е факт, че не бърза да се превръща в това.
Докато големите сили търсят своето място в пренареждащия се световен ред, Пекин успява да бъде домакинът, който изслушва всички – и решава сам кога и как да действа.
Затова и всички пътища днес минават през Пекин, напомняйки за онези времена, когато големите сили отиваха в Рим не за да получат отговори, а за да разберат какви въпроси трябва да зададат.
Историята не бива да се подценява, а погледите на света към Пекин имат своя прецедент в миналото.
В същия период, в който Рим изгражда Виа Апия и обединява Средиземноморието, първият китайски император Цин Шъхуан създава вътрешната мрежа, която чрез Пътя на коприната превръща Китай в икономическото сърце на Евразия.
Тогава Рим не се провъзгласява за център на античния свят - светът сам го прави такъв заради силата на легионите и каменните пътища.
Днес Китай не претендира за имперски статут, но чрез икономическата си инфраструктура и глобалните вериги за доставки се превръща в притегателното място на модерния свят – там, където се слуша внимателно и се говори премерено.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
