Лондон, 7 септември 1978 г. Георги Марков чака автобуса на моста Ватерло, когато усеща внезапно пробождане в бедрото. Обръща се и вижда мъж зад себе си. Непознатият се извинява, изпуска чадъра си и изчезва.
На пръв поглед – нелеп инцидент в забързания Лондон.
Всъщност това се оказва началото на едно от най-знаменитите политически убийства на Студената война, припомня днес в материал БиБиСи.
Четири дни по-късно 49-годишният български писател, журналист и дисидент умира в болница. Първоначално лекарите говорят за отравяне на кръвта. Скоро британските разследващи разбират, че пред тях стои далеч по-зловеща картина.
В бедрото на Марков е открит миниатюрен метален предмет – сачма с размер приблизително колкото главичка на топлийка. Под микроскопа се виждат четири миниатюрни отвора. Според криминалистите те са били предназначени да съдържат смъртоносна отрова.
Учени от секретната британска лаборатория в Портън Даун стигат до заключението, че оръжието на убийството е рицин – изключително токсично вещество, което според тогавашните данни не е било използвано по подобен начин при убийство във Великобритания.
Чадърът всъщност бил оръжие
Разследването става още по-зловещо, когато се оказва, че Марков вероятно не е бил първата мишена.
Само десет дни по-рано друг български изгнаник – Владимир Костов – усеща остра болка в гърба си, докато излиза от парижкото метро. Следва висока температура в продължение на три дни, но той оцелява.
След смъртта на Марков, Костов прави рентгенова снимка. Тя показва същото – малка метална сачма в тялото му.
Хирург я отстранява изключително внимателно, без да я докосва директно. След това тя е изпратена в Лондон за анализ.
Резултатът е смразяващ: сачмата е идентична с откритата в тялото на Марков. Двете тежат абсолютно еднакво, отворите са на едни и същи места, а материалът е рядка сплав от платина и иридий, която човешкото тяло не отхвърля.
Токсиколозите откриват антитела срещу рицин в тъканите на Костов. Той оцелява, защото количеството отрова в неговата сачма не е било достатъчно, за да го убие.
Така „българският чадър“ постепенно се превръща от градска легенда в доказателство за изключително сложна операция.
Предупреждението, което никой не приема насериозно
Има обаче още една смразяваща подробност.
Месеци преди убийството Георги Марков и семейството му получават предупреждения, че срещу него се готви покушение.
Съпругата му Анабел разказва пред BBC, че през май 1978 г. непознат мъж разговарял с Марков на български в продължение на часове. От време на време писателят се обръщал към нея на английски и казвал, че това, което чува, е изключително.
Според разказа на Анабел непознатият заявил, че на най-високо политическо ниво в България е взето решение Марков да бъде убит заради неговите остри предавания по Radio Free Europe.
Братът на писателя Николай също получава подобно предупреждение още през септември 1977 г. Мъжът по телефона му казал, че е взето решение Георги да бъде „елиминиран без следа“ и че вече е подготвена отрова или бактерия, която да бъде използвана в Западна Европа.
Човекът, който дразнеше властта от разстояние
Георги Марков не е случаен противник на режима.
Писател и драматург с високо положение в българското общество, той напуска страната през 1969 г. След установяването си във Великобритания започва да говори открито за живота зад Желязната завеса и за механизмите на властта в комунистическа България.
По Radio Free Europe той води седмични предавания, в които разказва за живота на управляващия елит, злоупотребите с власт, корупцията, финансовите схеми и привилегиите.
Една от поредиците му носи заглавието „Живот зад завесите“ – препратка към малките завеси на задните и страничните прозорци на официалните черни „Мерцедеси“.
Особено болезнена за властта се оказва поредицата „Моите срещи с Тодор Живков“. Според свидетелства, представени пред BBC, българският лидер бил особено разгневен от тези предавания.
Следата води към Москва
Българските специални служби по онова време са тясно свързани със съветските.
Стефан Свердлов – бивш полковник от българската Държавна сигурност, който дефектира през 1971 г. – заявява пред BBC през 1979 г., че във всеки отдел на българската тайна полиция има съветски съветник от КГБ, който докладва директно на Москва.
Още по-категоричен е Николай Хохлов – бивш ръководител на съветски отряд за убийства, който също е избягал на Запад.
Според него използваната технология е толкова сложна, че подсказва одобрение от най-високите етажи на властта. А има и зловещо съвпадение: Марков е убит именно на рождения ден на Тодор Живков.
След падането на Съветския съюз излизат данни, че КГБ е разработило специален чадър, способен да изстреля миниатюрна сачма с рицин в тялото на жертвата. По-късно двама бивши служители на КГБ, избягали на Запад, заявяват, че съветската служба е оказала съдействие при убийството, извършено от италиански престъпник с кодово име „Пикадили“.
48 години по-късно въпросът остава
Въпреки огромното международно внимание никой никога не е осъден за убийството на Георги Марков.
България официално прекратява разследването през 2013 г. заради липса на заподозрени. Във Великобритания обаче случаят остава отворен.
И може би именно това прави историята толкова зловеща. Защото целта не е била само един човек да бъде премахнат.
Както казва бившият служител на КГБ Хохлов, посланието към българските дисиденти на Запад е било много по-просто и много по-страшно:
Разстоянието няма да ви спаси.
