Европейският политически пейзаж започва да се променя все по-видимо, а отношенията с Русия се превръщат в една от разделителните линии. В свой репортаж Блумбърг предупреждава, че политически сили и лидери, които настояват за по-прагматичен подход към Москва, се приближават до центровете на властта в Германия, Франция и Италия. Победата на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт е най-яркият знак, но според анализа процесът вече далеч не е само германски.
Победата на АзГ разтърси германската система
Историческият резултат на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт се превърна в символ на по-дълбоко политическо разместване. Партията спечели изборите в провинцията с огромна преднина и нанесе тежък удар на Християндемократическия съюз на канцлера Фридрих Мерц.
Самият Мерц призна мащаба на промяната и определи случващото се като „тектонично разместване“ в германската партийна система.
Но значението на резултата излиза далеч извън границите на една провинция. „Алтернатива за Германия“ от години настоява за рязко преосмисляне на европейската политика към Москва, критикува санкциите и поставя под въпрос продължаващата военна подкрепа за Киев.
Въпреки огромния си изборен успех партията продължава да е държана извън властта от останалите големи германски формации чрез т.нар. „защитна стена“. Но колкото повече расте подкрепата за нея, толкова по-трудно става тази система да бъде поддържана без политическа цена.
Бардела поиска по-прагматична линия към Украйна
Подобна промяна се вижда и във Франция. Лидерът на „Национален сбор“ Жордан Бардела започва все по-ясно да поставя под въпрос политиката на безусловна подкрепа за Украйна.
Неговият аргумент е икономически и политически - Франция има огромен държавен дълг и не може безкрайно да поема нови ангажименти, без да знае какъв ще бъде резултатът. „Ние потъваме в дългове. Безотговорно е да се дават обещания без гаранции“, заяви Бардела.
Това не означава директно преминаване към руска позиция, но показва съществена промяна в тона. Вместо безусловна подкрепа за Киев Бардела говори за по-прагматични отношения и за необходимостта националният интерес на Франция да бъде поставен на първо място.
Точно тази линия може да се окаже особено важна, ако „Национален сбор“ продължи да увеличава политическата си тежест.
Ваначи натиска Мелони отдясно
Още по-интересна е ситуацията в Италия. Бившият генерал Роберто Ваначи създаде собствена политическа формация - „Национално бъдеще“, която настоява за прекратяване на доставките на оръжие за Украйна и за възстановяване на диалога с Москва.
Според цитирани социологически данни партията му вече се превръща във втора сила в десния политически спектър след „Италиански братя“ на премиера Джорджа Мелони.
Ваначи защитава идеята, че възстановяването на отношенията с Русия би могло да намали енергийните разходи за италианските граждани и бизнеса. В политическите му позиции присъстват и призиви за преразглеждане на част от международните ангажименти на Италия, включително отношението към НАТО и военната помощ за Киев.
Точно тази линия кара неговите противници да го обвиняват, че се превръща в проводник на руските интереси. Британският вестник „Телеграф“ дори го определи като „троянски кон на Русия“.
Самият политически ефект обаче е друг - Ваначи започва да отнема гласове именно от управляващия десен лагер и да притиска Мелони да се съобразява с все по-силните настроения срещу безкрайната военна помощ за Украйна.
Три държави, една и съща тенденция
Точно тук Блумбърг вижда общата европейска картина. Германия, Франция и Италия са сред най-големите и влиятелни държави в Европейския съюз. Ако в тях се засили натискът за промяна на политиката към Русия, това неминуемо ще се отрази и върху общата линия на ЕС.
В Германия „Алтернатива за Германия“ вече печели избори с резултати, немислими само преди няколко години. Във Франция „Национален сбор“ постепенно измества традиционните партии и настоява за по-предпазлива външна политика. В Италия Ваначи се опитва да превърне недоволството от войната, разходите и санкциите в нов политически проект.
Общото между тях не е непременно пълно съгласие с Москва. По-скоро става дума за отказ от досегашната формула, при която подкрепата за Киев и натискът върху Русия се приемат почти автоматично.
Старата европейска линия започва да се пропуква
Доскоро политическият консенсус в голяма част от ЕС беше сравнително ясен - санкции срещу Москва, оръжие за Киев и политическа изолация на Кремъл. Сега този консенсус започва да среща все по-силна вътрешна съпротива.
Икономическите проблеми, държавните дългове, цената на енергията и умората от войната се превръщат в аргументи за партии, които настояват националните интереси да получат по-голяма тежест.
Засега нито Германия, нито Франция, нито Италия са променили официално курса си към Русия. Но политическите сили, които настояват за такава промяна, вече не стоят в периферията.
И точно това е голямата промяна, която Блумбърг подчертава - потенциалните партньори на Москва вече не просто протестират отвън. Те постепенно се приближават до местата, където се вземат решенията.
