Съединените щати разсекретиха стенограми от лични разговори и телефонни обаждания между руския президент Владимир Путин и бившия американски държавен глава Джордж У. Буш. Документите, публикувани от National Security Archive към университета Джордж Уошингтън, обхващат периода 2001–2008 г. и са оповестени след съдебно производство по Закона за свобода на информацията.
Иран, ядреното оръжие и грубият тон на Буш
Централно място в документите заема разговор за ядрената програма на Иран и продажбата на руски зенитни системи S-300. В меморандум от среща Путин заявява, че Москва ще ограничи помощта си към Техеран: „Ще огранича ракетните технологии за Иран.“ Той подчертава, че ако страната получава ядрено гориво отвън, няма основание да обогатява уран, а подобни действия означават стремеж към оръжие. „Няма съмнение, че искат ядрено оръжие“, казва руският президент.
Буш-младши от своя страна признава влиянието на Москва в този процес, като отбелязва, че е последвал инициативата на Путин. В същото време американският президент използва рязък и дори обиден език по адрес на иранските власти, наричайки ги „луди“ и „смахнати“. Путин реагира по-хладнокръвно, като отбелязва, че идеологически могат да изглеждат крайни, но не са примитивни хора.
Бележката от 1954 г. и сензационният разговор за НАТО
Особено внимание привлича среща от юни 2001 г. в словенския замък Брдо. Там Путин изважда историческа бележка от 1954 г., с която СССР е поискал да се присъедини към НАТО. С този жест той аргументира тезата, че Русия е европейска държава и не трябва да бъде изключвана от общата система за сигурност.
В същия разговор руският президент описва разпадането на Съветския съюз като доброволен процес, който е оставил страната отслабена и уязвима. Той говори за „добрата воля“, с която Москва се е отказала от огромни територии, посочвайки Украйна, Казахстан и Кавказ като примери за решения, взети от тогавашните партийни лидери.
„Може би Русия може да бъде съюзник“
В отделен меморандум от юни 2001 г. Путин директно повдига темата за евентуално членство на Русия в НАТО. Той заявява, че Москва се чувства пренебрегната от разширяването на алианса и че причините за отказа през 1954 г. вече не са актуални. „Може би Русия би могла да бъде съюзник“, казва той, подчертавайки, че страната е европейска и мултиетническа – по модел, сходен със Съединените щати.
Разсекретените документи хвърлят нова светлина върху отношенията между Вашингтон и Москва в началото на века и показват колко близо са били теми, които днес изглеждат немислими – от обща позиция за Иран до хипотетично руско присъствие в НАТО.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
