Президентът на САЩ Доналд Тръмп ще свика първото заседание на създадения от него Съвет за мир на 19 февруари във Вашингтон. Срещата е планирана като ключов политически форум, чрез който американската администрация възнамерява да придвижи втората фаза на споразумението за прекратяване на огъня в Газа и да стартира международна кампания за набиране на средства за възстановяването на анклава, съобщава сайтът Аксиос, позовавайки се на дипломатически източници.
Според представители на администрацията заседанието ще съчетае политически и финансов елемент. „Това ще бъде първото заседание на Съвета за мир и едновременно с това конференция за набиране на средства за възстановяването на Газа“, заявява анонимен американски служител. По думите му Вашингтон вижда форума като инструмент за ангажиране на международни партньори в процес, който САЩ искат да държат под свой политически контрол.
Среща без окончателен списък на участниците
Планирано е заседанието да се проведе в Института за мир във Вашингтон, който Доналд Тръмп наскоро преименува в своя чест – ход, който предизвика допълнителни критики към инициативата. Източници на Аксиос уточняват, че подготовката е в ход, но присъствието на световни лидери все още не е потвърдено.
„Все още нищо не е окончателно, но администрацията вече проверява кои лидери биха могли да присъстват“, посочва един от дипломатическите източници. Това подсказва, че Вашингтон среща трудности да осигури широко международно представителство за първата среща на структурата.
Какво представлява Съветът за мир на Тръмп
Съветът за мир беше официално обявен от Доналд Тръмп на 22 януари в кулоарите на Световния икономически форум в Давос. Структурата има 27 членове и се ръководи лично от американския президент. Според публикации в медиите Тръмп планира да остане начело на съвета дори след края на президентския си мандат, което допълнително засили съмненията за политическите му мотиви.
По замисъл Съветът за мир трябва да се занимава с ключови международни конфликти, като централно място заема темата за Газа. Уставът на структурата обаче се оказа една от основните причини за хладната реакция на много от традиционните съюзници на САЩ.
Откази, бойкот и спорни покани
Повечето западни партньори на Вашингтон отказаха да се присъединят към Съвета за мир, като мотивите им са свързани с широките правомощия, заложени в устава, и с факта, че Доналд Тръмп разполага с изключително право на вето върху всички решения. Това, според дипломати, превръща съвета по-скоро в инструмент на еднолична политика, отколкото в многостранен формат.
Сред поканените за участие са били и Русия, както и нейният съюзник Беларус – факт, който предизвика остри реакции. Украйна също е получила покана, но президентът Володимир Зеленски я е отхвърлил категорично. Той е заявил, че не може да си представи участие на Киев в Съвета за мир, в който присъства и Русия.
Така още преди първото си заседание Съветът за мир на Тръмп се оказва обект на сериозни политически спорове и скептицизъм, което поставя под въпрос способността му да се утвърди като реален международен механизъм за посредничество и възстановяване.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
