Редкоземните елементи може да се окажат под носа ни – без мини, без взривове, без изкопи. Докато държавите по света мерят геополитически мускули за достъп до стратегически находища, учени твърдят, че ценните метали вече са тук – в почвата, в отпадъците и дори… във гъбите.
В лаборатория във Виена двама учени наблюдават как расте гъба. Тя образува фина мрежа от микроскопични нишки – мицел, който се промъква навсякъде, търси, разраства се и се храни. Именно чрез тези милиони „коренчета“ гъбата усвоява хранителни вещества. Но някои видове поемат и нещо друго – нещо, което хората отчаяно искат.
В Университетът във Виена гъбата расте в петриева паничка и в прозрачни торбички върху специална глина, умишлено „обогатена“ с редкоземни елементи. Те са ключови за батерии, магнити, възобновяема енергия и високите технологии. Целта е проста, но дръзка: може ли гъбата да извлече редкоземните метали вместо нас? „Възможно е реално да се възстановяват ресурси“, казва Александър Бисмарк, ръководител на групата по полимери и композити, цитиран от BBC.
Редкоземните елементи са група от 17 метала – химически почти еднакви – сред които диспрозий, итрий и скандий. Името им е подвеждащо: те не са чак толкова редки, просто са разпръснати в ниски концентрации, което прави добива им труден и скъп.
Интересът към тях расте лавинообразно. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви план за инвестиция от 12 млрд. долара в „стратегически резерв“ от редкоземни елементи и настоява за достъп до находища в Украйна и Гренландия. В момента обаче Китай държи около 70% от световния добив и близо 90% от преработката.
Затова учени по цял свят търсят алтернативи – от гъби до извличане на метали от огромни купчини индустриални отпадъци. Според изследователи много държави биха могли да си набавят редкоземните елементи у дома и да намалят геополитическото напрежение. „Ако погледнем отпадъците с нови очи, картината за недостиг и изобилие се променя“, казва Джули Клингър от Университетът на Уисконсин–Мадисън.
Във Виена гъбата расте със седмици. Бисмарк и колегата му Мичъл Джоунс си представят бъдеще, в което гъби „прочистват“ индустриално замърсени терени и събират метали. Процесът наричат „микомайнинг“. Идеята е описана в научна публикация от 2024 г. След събирането гъбната маса може да се превърне в биогаз, а редкоземните елементи да се отделят от пепелта. Методът обаче вероятно ще е допълващ – концентрациите остават ниски, а екологичните рискове не са за подценяване.
Гъбите не са единственият път. В Rice University професорът Джеймс Тур разработва метод за извличане на редкоземни елементи от отпадъчни магнити, въглищна пепел и т.нар. „червена кал“ – остатък от производството на алуминий. Техниката използва импулсно електрическо нагряване до хиляди градуси, при което целевите елементи се свързват с хлор и се улавят като пара. Методът харчи значително по-малко енергия от класическия добив и може да се прилага с мобилно оборудване.
Огромни количества ценни метали буквално лежат в отпадъците. Според Бриджит Сканлън от University of Texas at Austin само редкоземните елементи във въглищната пепел в САЩ се оценяват на 8,4 млрд. долара. В червената кал концентрациите са 10–20 пъти по-високи от естествените в земната кора. Компанията ElementUSA планира пилотен завод през 2028 г., а пълномащабно производство – около 2030 г.
Всички тези подходи имат потенциал. Проблемът досега е бил икономически – по-евтино е било да се копае, отколкото да се „рециклира“. Но ако новите технологии станат рентабилни, наградата е двойна: по-малка зависимост от внос и почистване на тежко замърсени терени. „Това би създало своеобразна симбиоза“, казва Клингър. Да превърнеш гъбата – и отпадъка – от проблем в съюзник.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
