Всяка седмица 84-годишната Карол Ръкдешел обува белите си гумени ботуши, взема тефтера и тръгва по безкрайния плаж на остров Къмбърланд в американския щат Джорджия. За повечето хора това е просто разходка. За нея – научна експедиция.
Тя записва всичко, което вижда – редки птици, морски охлюви, раци, делфини, растения, следи от животни. Не пропуска нито една подробност.
Изведнъж погледът ѝ попада върху тялото на мъртва морска костенурка.
Карол коленичи до нея, изважда рулетка и внимателно започва измерванията. След това извършва аутопсия – процедура, която през живота си е направила над 4000 пъти.
Записите ѝ са толкова прецизни, че преди години впечатляват специалистите от Националния природонаучен музей „Смитсониън“, които пропътуват повече от 1100 километра, за да се срещнат лично с нея.
Жената, която избра дивата природа
Карол Ръкдешел живее на остров Къмбърланд от 1973 година.
Вече повече от половин век тя е един от малкото постоянни жители на най-големия и най-див бариерен остров по атлантическото крайбрежие на Джорджия.
Еколозите я наричат „Джейн Гудол на морските костенурки“ заради пионерската ѝ работа в изследването им.
Американските медии ѝ дават друго прозвище – „Най-дивата жена на Америка“.
Причината? Отглежда змии. Разчленява животни в двора си. Събира намерени край пътя трупове на животни за научни цели. Лови собствената си храна. И живее почти напълно извън съвременната цивилизация.
Остров без автомобили и магазини
Къмбърланд е място, което изглежда сякаш е останало извън времето. Островът обхваща над 36 000 акра и се намира недалеч от Флорида. Тук няма магазини, супермаркети, бензиностанции, таксита. Няма Uber.
Няма кошчета за боклук. Дори няма откъде да си купиш бутилка вода.
Всеки посетител трябва да донесе всичко необходимо и след това да си го отнесе обратно. Автомобилите практически са забранени, а през защитената територия преминава само един пясъчен път.
По 27-километровите плажове гнездят четири вида морски костенурки, както и редки и застрашени птици.
За да се запази дивата природа, достъпът е строго ограничен – на острова се допускат максимум 300 посетители дневно и резервациите се правят месеци предварително.
Любов от пръв поглед
Карол за първи път стъпва на острова през 1960 година като млад биолог от Държавния университет на Джорджия. Тишината я пленява.
„Можех просто да вървя сама през гората и да чувам единствено тишината“, спомня си тя. Тринадесет години по-късно напуска Атланта и се премества окончателно на острова.
Първоначално работи като пазач на частно имение. След това купува почти рухнала дървена къща, построена през XIX век от освободени афроамериканци.
Парите ѝ почти свършват. В продължение на две години ремонтира дома си с изхвърлени материали и дървета, изхвърлени от морето.
Живот извън цивилизацията
Да живееш на остров, достъпен само с лодка, не е романтичната идилия, която мнозина си представят.
Карол няма водопровод. Дъждовната вода се събира в големи варели и служи за душ и поливане.
Вода за пиене черпи от кладенец. Отоплява се с дърва, които сама събира и цепи.
В двора има кокошарник, зеленчукова градина, лози и овощни дървета, които е засадила преди десетилетия. Днес те осигуряват лимони, грейпфрути, мушмули, домати, тикви, бамя и други зеленчуци.
„Всичко тук си има цена“, казва тя. „Аз просто я платих с време.“
Храни се с това, което островът дава
Карол почти не посещава континента. През десетилетията се е научила да оцелява благодарение на природата. Лови риба, събира миди и стриди, хваща скариди.
Ако някое диво прасе, броненосец, миеща мечка или опосум унищожава градината ѝ, то се превръща във вечеря. Не пропуска и животни, намерени мъртви по плажа, когато те могат да бъдат използвани за научни изследвания.
За нея природата не е враг, а източник на живот.
Жената, спасила хиляди костенурки
В началото Карол започва да следи местата, където морските костенурки снасят яйцата си.
Скоро забелязва тревожна тенденция – все повече мъртви костенурки се изхвърлят на брега.
Започва системно да прави аутопсии. Така установява, че голяма част от тях се давят в рибарски мрежи.
Нейните научни доказателства водят до законодателни промени и до разработването на по-безопасни риболовни мрежи. Работата ѝ допринася за спасяването на безброй морски костенурки.
Най-голямата колекция
През годините Карол събира една от най-богатите колекции от черепи, черупки и скелети на морски костенурки в света.
До дома си изгражда собствен музей с лаборатория, библиотека и хиляди внимателно каталогизирани експонати. През миналата година дарява колекцията на Националната паркова служба на САЩ.
Предвижда се тя да стане част от експозицията на Природонаучния музей на Джорджия.
Войната за острова
Животът на Карол не преминава само в научна работа. Тя прекарва десетилетия в битки срещу проекти, които според нея застрашават природата на острова.
Противопоставя се на идеите за разширяване на туристическите маршрути. Бори се срещу ново строителство.
Кампанията ѝ е насочена и срещу проект за космодрум на континента, откъдето ракети е трябвало да прелитат над острова. Някои битки печели, други губи.
Една от най-големите ѝ каузи остава премахването на дивите коне, които според нея унищожават местната екосистема и самите те страдат от недохранване и болести.
Но тази идея не среща обществена подкрепа.
Приятелството с Джими Картър
Когато някога се появявала нова заплаха за острова, Карол просто пишела писмо на свой приятел – покойния американски президент Джими Картър, известен със своята отдаденост към природозащитата.
Днес тя работи с природозащитни организации и чрез собствената си неправителствена инициатива Wild Cumberland, която обединява учени, доброволци и защитници на дивата природа.
„Исках просто да опозная острова“
Карол признава, че никога не е планирала да се превърне в природозащитник.
„Без дори да усетя, се озовах в тази роля“, казва тя. „Не това исках да правя. Исках просто да опозная острова.“ Повече от половин век по-късно тя продължава да крачи по същите плажове, да записва всяка птица, всяка костенурка и всяка следа, убедена, че ако някой не пази това място, един ден то просто ще изчезне.
И докато повечето хора мечтаят за живот далеч от цивилизацията, Карол Ръкдешел вече повече от 50 години доказва, че подобен живот не е романтична фантазия, а ежедневна мисия, изискваща знания, смелост и безкрайна отдаденост към природата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
