Началото на края на Стармър и златният час на Фараж
Правителството на британския премиер Киър Стармър изпадна в безпрецедентна политическа криза седлмица след катастрофалните резултати на Лейбъристката партия на местните избори.
Четирима зам. министри подадоха оставки, а в сряда здравният министър Стрийтинг проведе бурна среща с премиера и веднага след нея негови съпартийци обявиха пред BBC и The Times, че той се готви да подаде оставка, за да даде официален старт на лидерска битка за поста на премиера.
Превратът на бунтовници беше директен удар в деня на Кралската реч и засенчи официалното представяне на законодателната програма от крал Чарлз III в парламента. Целта беше прозрачна – да се покаже, че кабинетът е напълно парализиран и не може да управлява.
Стармър, който се надяваше тази реч да послужи като "рестарт" за кабинета му, не успя. BBC и The Guardian предадоха, че събитието е преминало под знака на пълно нехайство от страна на депутатите към самите закони. А основният въпрос в кулоарите на парламента е бил дали Стармър изобщо ще остане на поста си, за да изпълни тези обещания.
Ситуацията в парламента напомни бурните събития преди 4 години, когато ключови оставки в кабината и остра позиция на синдикатите принудиха Борис Джонсън да напусне властта.
Заговорът на бунтовниците
В четвъртък кутията на Пандора беше отворена от министъра на здравеопазването Уес Стрийтинг, който подаде оставка, като заяви, че е загубил доверие в в лидерството на премиера Стармър, предаде Би Би Си.
В същото време бунтовниците в Лейбъристката партия успешно преминаха прага от 81 подписа, необходими за задействане на официална процедура за вътрашнопартийно гласуване за сваляне на лидера(Vote of no confidence) или директно стартиране на лидерска надпревара.
Отделно от това, техни съмишленици обявиха, че Стрийтинг е осигурил подкрепата на необходимия брой депутати зад гърба си.
Тъй като Лейбъристите имат мнозинство в парламента, спечелилият лидерските избори автоматично става новият министър-председател на Великобритания, без да е необходимо свикване на предсрочни парламентарни избори.
Шансовете на Стармър
Критичната ситуацията обаче не означава още падане на Стармър. Според партийните правила, дори бунтовниците да съберат подписите, Стармър автоматично се вписва в бюлетината за лидерския вот.
Той вече обяви, че ще се бори докрай и няма да подаде оставка доброволно, описа правителството си като "10-годишен проект", призова за партийно единство и обеща по-близки връзки с Европейския съюз и национализация на компанията British Steel.
Нещо повече - ключови министри, сред които финансовият министър Рейчъл Рийвс и министърът на образованието Бриджет Филипсън публично застанаха зад премиера, за да предотвратят „икономически хаос“. Повече от 100 депутати подписаха декларация в негова защита.
Политическите анализатори подчертават, че в острото си писмо Стрийтинг поиска оставка от кабинета, но не обяви официално, че се кандидатира за лидер.
Те припомнят, че в британската политика има стара максима: „Този, който забива ножа, рядко носи короната“. Стрийтинг рискува да бъде възприет като вътрешнопартиен превратаджия, което може да отблъсне умерените депутати.
А и другите претенденти са с не по-малки шансове
Андди Бърнам, който е кмет на Манчестър, е най-популярният политик в партията и много депутати го предпочитат пред Стрийтинг. Пречката е, че не е в парламента и затова Стрийтинг умишлено настоява за бърз избор на нов лидер, преди Бърнам да си намери депутатско място чрез частични избори.
Лявото крило в партията пак си иска Анджела Ренър, бившият вицепремиер, която наскоро бе официално оневинена от данъчните власти (HMRC) по разследване за имоти, което напълно разчиства пътя ѝ да се кандидатира за лидер.
Войната в Иран сипа сол в раната
Текущият бунт срещу Киър Стармър освен вътрешнополитически, е и директно следствие от геополитическия конфликт около войната в Иран и сложните отношения на Великобритания с Доналд Тръмп
Първоначално Киър Стармър категорично отказа Великобритания да се включи в ударите на САЩ и Израел срещу Иран. Тръмп публично го атакува като каза, че подходът на Лондон е „ ужасен “, и иронично подхвърли, че Стармър „не е Уинстън Чърчил “.
След иранските дронове, ударили британска база в Кипър, правителството на Стармър рязко смени курса - Великобритания одобри САЩ да ползват нейни бази за защитни операции, а военният министър Джон Хийли обяви нов пакет от £115 милиона, изпращайки разрушителя HMS Drag.
Хийли използва това военно действие, за да призове за единство около Стармър в името на националната сигурност, но бунтовниците бързо обвиниха премиера в слабост - той разгневи най-важния съюзник, а после - все пак изпрати британски сили в зоната на конфликта. Присмяха му се, че Тръмп го хули, а той с най-голямата си енергия организира посещението на крал Чарлз III в САЩ.
Истината е, че Тръмп нарече „прекрасен“ Краля, но продължи да изолира политически Стармър. Още тогава много лейбъристки депутати заговориха, че ако Уес Стрийтинг замени Стармър, Великобритания ще може да рестартира отношенията си със САЩ.
Шестият премиер
При задействие на процедурата, лейбъристката партия ще бъде принудена да стартира официална вътрешна процедура за смяна на лидера, а Великобритания ще бъде изправена пред реален риск да назначи своя шести министър-председател в рамките на последните седем години.
Но който и да е той, няма да има дълъг живот. Защото големият победител от хаос на Острова остава Найджъл Фараж и неговата партия Reform UK.
Настоящата политическа криза е най-големият стратегически триумф в историята му. Фараж вече се намира в класическа ситуация, при която печели независимо от конкретния изход, а пътят му към реалната власт в Уестминстър става напълно възможен.
Ако Стармър остане на власт, премиерът ще бъде изключително слаб, раздиран от вътрешни бунтове и блокиран парламент. А Фараж ще продължи да го атакува като слаб лидер, който прокарва проевропейски закони против волята на суверенния британски народ.
Ако Стрийтинг свали Стармър, Фараж ще обяви пред избирателите, че Лейбъристката партия е нелегитимна, неспособна да управлява и се вълнува само от вътрешнопартийни преврати, вместо от проблемите на хората. Това напълно ще оправдае гнева на избирателите, довел до загубата на 1400 лейбъристки съветници на местните избори.
Ако пък бунтът в Лейбъристката партия парализира приемането на закони в парламента, натискът за разпускане на камарата ще стане неудържим.
При предсрочни избори сега, Reform UK ще капитализира огромния си възход от местния вот и може да вкара десетки или дори стотици депутати в парламента.
Консерваторите в момента също са в идеологически нокаут. Затова и успехът на Фараж ще принуди дясното крило на консерваторите да поиска официален съюз или коалиция с Reform UK. Тогава Фараж ще диктува условията и би могъл да поиска изгодно вицепремиерско място и ключови министерства, като единствения легитимен мост между Лондон и Белия дом.
Проблемът за Европа
Сривът на модела „Стармър “обаче има много по-дълбок резонанс не само в Лондон. Преди две години Лейбъристката партия беше сочена за пример как умереното ляво може да победи десния популизъм.
Сегашният ѝ колапс изпраща шоков сигнал към либералните елити в Европа, че: дори огромни парламентарни мнозинства не гарантират имунитет срещу икономическо и миграционно недоволство.
Ако Обединеното кралство потъне в хаос и залитне надясно, това ще легитимира и ускори сходни процеси на континента, където и без това текат необратими процеси – и в Германия, и във Франция. Ще бъде ясен знак, че политическото махало в Европа се е преместило категорично надясно.
Надценяване на Тръмп е, ако се каже, че е архитект на разрушенията на политическото статукво в Европа. Но той умело използва икономическите лостове срещу глобализма, за да подкопае доверието в него. Резултатите вече са налице.
Борсовият срив
Енергийната криза с Иран даде дългосрочен негативен тренд на глобалната инфлация, но политическият хаос в Лондон удари директно националната валута и държавните облигации.
Новината, че Уес Стрийтинг подава оставка, за да бламира Киър Стармър, веднага доведе до скок на лихвите по 10-годишните британски държавни облигации до критичните 5.10%, защото инвеститорите виждат пълна несигурност в Даунинг стрийт.
Британската валута загуби 0.7% спрямо долара и 0.3% спрямо еврото в рамките на броени часове след ескалацията на лейбъристкия бунт.
Поредната политическа криза на Стария континет идва в момента на срещата на лидерите на двете най-силни икономики в света. Вместо да бъде третият глобален полюс, Европа е просто терен за икономическа експанзия, чиято съдба очевидно ще се решава не от европейските лидери.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
