Продължителната суша в северозападната част на Кения оставя семействата в Туркана без храна и животни, които за тях са не само източник на доход, но и жизнена необходимост. Местните хора оцеляват с последните си кози и диви плодове, докато помощта от властите и хуманитарните организации е оскъдна и непредсказуема.
Лоткой Ебей разполага само с пет слаби кози, докато преди е имала 50. Тя е гледала как останалите ѝ животни умират, защото пасищата изсъхнаха вследствие на продължителната суша в северозападната част на Кения.
В културата на народа Туркана добитъкът не е просто източник на пари - той е централна част от живота. Загубата на стадото е катастрофа, от която ще е трудно да се възстановят.
Въпреки че в последно време в някои части на страната започнаха дъждове, а на места дори причиниха наводнения, властите предупреждават, че помощта няма да достигне веднага до Туркана.
Според експертите от местната Национална агенция за управление на сушата, валежите са били неравномерни - в някои райони на Туркана почти не е паднала дъжд, а количеството е недостатъчно, за да компенсира неуспешните дъждовни сезони през последните две години.
Сушата засегна огромни територии в Източна Африка, оставяйки около 26 милиона души в Кения, Етиопия и Сомалия "с лице към крайния глад", според хуманитарната организация Oxfam.
В окръг Туркана ефектите от дългата суша се виждат навсякъде. Сухи речни корита пресичат пейзажа, а пасищата, които някога поддържаха стада от кози, овце и камили, са празни, съобщава Bulgaria ON AIR.
Животните страдат, но храната е оскъдна и за хората. За Ебей, която е на около 50 години, двукратното хранене е лукс. По-често оцелява с едно ядене на ден, а понякога изкарва пет дни без истинска храна. Тя разказва пред BBC (Би Би Си), че тогава единственият вариант е да тръгне в храсталака, за да търси храна.
В миналото хуманитарни организации понякога доставяха храна на хора като Ебей, но в момента тези източници са пресъхнали, вероятно защото други общности са в още по-голяма нужда.
Липсата на храна вече засяга всички в домакинството ѝ. Майка ѝ е успяла да изяде само малък обяд предния ден, а след това не е имала нищо. С малко останало, Ебей призовава местните и националните власти да се намесят и да подкрепят семейството ѝ.
В село Какванянг три жени седят под сянката на дърво, трошейки диви кафяви плодове с твърда, грапава обвивка.
Плодовете не са лесни за намиране - понякога хората ходят над три часа в дивата природа, за да ги открият. В миналото тези плодове се ядели като закуска от момчетата, които пасели кози и овце, но сега са една от малкото налични храни.
"Не знам кой донесе този глад, той е твърде суров. Ядем тези плодове заради глада", казва Реджина Евуте Локопу, една от жените.
Плодовете имат вкус на джинджърбред и бързо засищат, но Локопу предупреждава да не се ядат в големи количества - могат да предизвикат сънливост и силни стомашни болки.
В редки дни, когато семействата успяват да продадат метли, направени от палмовите листа, купуват царевично брашно, за да го смесят с плодовото пюре и да го направят по-безопасно за ядене. Локопу споделя плодовете и с последната си коза, преди имала 20, но останалите умрели. Подобни истории има и в близкото село Латимани. Керио Иликол не е ял три дни, а малкото храна, което е получил от съсед, стига само за едно ядене. Ситуацията е довела до това много мъже да напускат домовете си в търсене на по-зелени пасища, понякога преминавайки граници.
Властите са наясно с проблема. Джейкъб Летосиро от екипа за управление на сушата в Туркана съобщава, че над 320 000 души се нуждаят "спешно от храна". Той предупреждава, че последните дъждове може да са извън сезона и не непременно ще подобрят ситуацията веднага.
В цяла Кения около три милиона души са засегнати. Хуманитарни организации и правителството се опитват да реагират на кризата. В склад на Червения кръст край Лодвар храни се товарят на камиони за най-уязвимите семейства.
"Нуждата от храна надхвърля наличните ресурси", казва Рукиа Абубакар, координатор на Кенийския Червен кръст в Туркана. Други организации, включително World Vision и Световната продоволствена програма на ООН, също осигуряват помощ.
Правителството на Кения обяви планове за разпределяне на храна и фураж в най-засегнатите райони, но хуманитарните служби предупреждават, че мащабът на кризата остава огромен. За хора като Ебей това означава да оцелеят с малкото, което имат, и това, което могат да намерят в дивата природа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
