77 кораби са прекосили Ормузкия проток, като по данни на международната платформа за морски данни Lloyd's List Intelligence повече от тях са свързани с т.нар. "сенчест флот" - кораби, които заобикалят западните санкции, наложени на Русия и Иран, съобщава bTV.
Преди часове президентът Тръмп обяви, че ще изпрати военни кораби, които да охраняват търговските в Ормузкия пролив.
Как затварянето на Ормузкия пролив засяга други сектори в икономиката и какво означава това за страната ни? Темата коментира доц. Светла Бонева в bTV Светът.
Как събитията в момента се отразяват на българския внос и на износа със страните в региона?
„При всички случаи се отразяват отрицателно, но за да направим по-конкретен анализ, ни е необходима изходната база - какво търгуваме, какъв е нашият бизнес с държавите от този регион. Има специфики за всяка една от страните, но основното е, че с всички тези държави във взаимната ни международна търговия ние имаме положително външнотърговско салдо“, коментира доц. Светла Бонева.
От Израел
„Това означава, че ние повече стоки изнасяме в стойностно изражение, отколкото внасяме от този регион. Например с Израел през последните 10 години имаме трайно положително търговско салдо, като нашият износ е 3 пъти по-голям, отколкото вноса ни от Израел. Разбира се, изнасяме основно храни и техника, но какво внасяме? Внасяме полипропилен и полимери. Полиетилен терефталат. Преди години бургаската рафинерия затвори производството на полимери. Произвеждаха се, но след като „Лукойл“ купи завода, решението беше корпоративно, затвори се производството на полиетилен, съответно ние така трябва да ги внасяме от някъде“, обясни експертът.
От Иран
„Иран има много сериозни санкции от страна на Европейския съюз. Там е специфичен външнотърговски режим, така че за Иран не можем да изнасяме много неща. Не можем да изнасяме стоки с двойна употреба. За тях изнасяме хранителни стоки. Внасяме някои феросплави и неща, които са извън обхвата на санкциите. С Иран също имаме положително търговско салто, като два пъти повече стоки изнасяме, отколкото внасяме“, посочи доц. Светла Бонева.
Ливан
„Другата интересна държава от района е Ливан, където отново има санкции на Европейския съюз. Ние като държава от ЕС съблюдаваме тези санкции, но в тази ситуация те не са така общи, а са по отношение на конкретни юридически и физически лица. И отново имаме положително външнотърговско салдо с тази държава“, коментира тя.
Сирия и ОАЕ
„Същото е и със Сирия, като през май 2025 г. Европейският съюз свали почти всички санкции спрямо Сирия. С тази държава имаме трайно положително търговско салдо. С Обединените арабски емирства – също“, посочи доцентът.
Оръжията или пазарите ще определят следващия ход на събитието?
“Комплексно е. При всички случаи пазарите са много важни, защото това до голяма степен е и война на икономическо изтощение. Иран изнася фосфат и карбамид и след като те в глобален мащаб, тяхното предлагане намалява - цената ще се увеличи и логично - цената на селскоостопанските продукти в глобален план да тръгне нагоре“, заяви доц. Светла Бонева.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
