Световните лидери се събират в Ню Йорк за една от най-напрегнатите дипломатически седмици през последните години. Днес започват общите политически дебати в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, а войните в Украйна и Близкия изток, изкуственият интелект, климатът и дълбоките разделения между великите сили ще определят дневния ред. Българската делегация е водена от президента Илияна Йотова, която ще направи своето изказване от трибуната на ООН на 23 септември.
Лула първи, Тръмп веднага след него
По традиция първият държавен лидер, който ще говори пред Общото събрание, е президентът на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва. След него на трибуната ще излезе американският президент Доналд Тръмп. Препоръчителната продължителност на изказванията е до 15 минути, макар че световните лидери нерядко надхвърлят това време.
Общите политически дебати ще продължат от 22 до 28 септември, като 27 септември е почивен ден. Представители на високо равнище от всички 193 държави членки ще участват, а според актуалните данни близо 130 страни ще бъдат представени от държавен или правителствен ръководител. Самата 81-ва сесия на Общото събрание беше открита още на 8 септември и ще продължи до септември 2027 г.
Председател на сесията е външният министър на Бангладеш Халилур Рахман. Основната тема е „Възстановяване на доверието, управление на трансформацията: Организация на обединените нации, която дава резултати за всички“. Самият Рахман постави възстановяването на доверието в международната система като един от основните си приоритети.
Войните ще доминират разговорите
Украйна и Близкият изток ще бъдат сред най-тежките теми. Очакват се разговори за възможностите за прекратяване на огъня между Русия и Украйна, сигурността на енергийната инфраструктура и бъдещето на западната подкрепа за Киев.
В Близкия изток вниманието ще бъде насочено към продължаващите конфликти, напрежението около Иран и ситуацията в Червено море. Доналд Тръмп има изключително натоварена програма от двустранни и многостранни срещи в Ню Йорк, включително разговори за Украйна, Иран, Йемен и отношенията с европейските съюзници.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш вече предупреди, че светът е изправен пред три „екзистенциални заплахи“ - неконтролируемото развитие на изкуствения интелект, климатичната криза и задълбочаването на неравенството. Той отново призова за прекратяване на огъня между Русия и Украйна и за решение с две държави на израелско-палестинския конфликт.
Абас без виза, Иран получи достъп
Един от дипломатическите спорове още преди началото на дебатите беше решението на администрацията на Тръмп за втора поредна година да не издаде виза на палестинския президент Махмуд Абас и на част от делегацията на Палестинската автономна власт. Вашингтон мотивира решението с обвинения, че палестинското ръководство не изпълнява ангажименти по мирния процес и използва международни институции за натиск срещу Израел. Палестинската страна отхвърля тези обвинения. Общото събрание разреши на Абас да се включи чрез видеовръзка.
В същото време Съединените щати издадоха визи на част от иранската делегация, включително на президента Масуд Пезешкиан и външния министър Абас Арагчи, въпреки тежкото напрежение между Вашингтон и Техеран. На някои други представители на Иран обаче е бил отказан достъп.
Йотова ще говори в сряда
Президентът Илияна Йотова оглавява българската делегация, в която участват още външният министър Велислава Петрова, здравният министър Катя Ивкова, социалният министър Наталия Ефремова и председателят на парламентарната комисия по външна политика Петър Витанов.
Йотова ще направи изказването си пред Общото събрание на 23 септември около 21 часа българско време. Предвидени са и двустранни срещи с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, държавни и правителствени ръководители и представители на международни организации.
Пристигането на българския президент в Ню Йорк беше забавено, след като самолетът ѝ беше отклонен към Бостън заради инцидент с прекъснат кабел в Ню Джърси, довел до сериозни смущения във въздушния трафик. След това делегацията продължи към Ню Йорк и програмата беше пренаредена.
Сесията ще продължи с поредица от срещи на високо равнище за климатичните промени, покачването на морското равнище, готовността при бъдещи пандемии, борбата с расизма и напредъка по Целите за устойчиво развитие. Но над всичко ще стои един по-голям въпрос - дали ООН все още може да бъде мястото, на което дълбоко разделените велики сили намират поне минимална основа за общи решения.
