Членството в Европейския съюз може да донесе впечатляващ тласък от 30% до 35% в БВП на глава от населението в рамките само на едно десетилетие. Това показва нов доклад на Международния валутен фонд (МВФ), представен в Брюксел от управляващия директор на организацията Кристалина Георгиева. Заедно с еврокомисаря по разширяването Марта Кос, Георгиева взе участие в събитие на Центъра за европейски политически науки (CEPS), посветено на икономическите ефекти от предстоящите вълни на интеграция.
За шефа на МВФ темата надхвърля рамките на сухата макроикономика. „За мен разширяването е повече от въпрос на политика. За мен то е личен въпрос. Аз съм израснала в България и отлично познавам възможностите, които носи европейската интеграция - тя подобри осезаемо живота на моите съотечественици“, сподели Георгиева, отправяйки мощен сигнал за преобразяващата сила на европейския проект.
Промените в глобалния контекст: 2004 г. срещу днешната реалност
В речта си Георгиева направи паралел между днешната геополитическа обстановка и историческото разширяване през 2004 г., когато към Съюза се присъединиха 10 държави. Докато тогава глобалният икономически растеж достигна 5.3%, а глобалните вериги за доставки процъфтяваха, днес икономиката се движи със забавен темп от около 3% годишно на фона на растящо геополитическо напрежение, търговски ограничения и тежък демографски натиск върху Европа.
Въпреки тези предизвикателства, Георгиева бе категорична, че разширяването не губи своята важност, а напротив — то е инструмент за правенето на Европа по-силна и устойчива. Новите данни показват, че потенциалната награда за страните кандидатки от Западните Балкани, Молдова и Украйна е огромна и напълно съпоставима с постигнатото при предишните вълни на интеграция, когато регионите, присъединили се към ЕС, надминаха с над 30% икономическото си развитие спрямо сходни територии извън Съюза.
Формулата за по-високи заплати и спиране на емиграцията
Според МВФ ключовият двигател зад този растеж е повишаването на производителността - фактор, който генерира близо две трети от общите ползи от членството. Георгиева подчерта, че производителността не идва даром, а е резултат от иновативни фирми, инвестиции и здрава конкуренция.
Именно високата производителност е в основата на по-добре платените работни места. Нарастването на трудовите възнаграждения от своя страна е най-сигурният начин за намаляване на социалния натиск и за спиране на "изтичането на мозъци", запазвайки младите и талантливи хора в собствените им държави.
За да се превърне този потенциал в реалност, анализът на МВФ посочва три основни двигатели на икономическото сближаване, всеки от които носи по една трета от потенциалните ползи:
Провеждането на смели вътрешни реформи, базирани на правото на ЕС;
Пълноценният достъп до единния европейски пазар;
Ефективното и прозрачно усвояване на европейските фондове.
В основата на всичко това стои доброто управление. По-силните институции намаляват несигурността за бизнеса, привличат инвестиции и гарантират, че обществените средства се изразходват максимално ефективно.
Конкретна подкрепа от МВФ
В подкрепа на страните, които вървят по пътя към Брюксел, МВФ разширява присъствието си на терен. Георгиева обяви, че след броени седмици в Рим ще бъде открит нов център за техническа подкрепа и развитие на капацитета (SEETAC), насочен специално към страните от Западните Балкани и Молдова. Той ще работи в тандем с вече съществуващия център на МВФ във Виена, който помага за възстановяването и реформите в Украйна.
В заключение Кристалина Георгиева изрази оптимизъм за бъдещето на Европейския съюз, заявявайки, че както миналите вълни на разширяване са донесли огромни ползи за всички страни, така и предстоящата интеграция има потенциала да осигури нов просперитет за следващото поколение европейци.
