По време на пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон управляващият директор Кристалина Георгиева отправи едно от най-сериозните предупреждения през последните години. „Март беше тежък месец, но април може да е още по-тежък“, заяви тя пред журналисти.
Причината е ескалацията на конфликта в Близкия изток след ударите на САЩ и Израел срещу Иран от 28 февруари, които доведоха до почти пълно затваряне на Ормузкия проток – ключовия маршрут за петрол и торове. Резултатът: прекъсване на глобалните вериги за доставки, рязък скок на цените на енергията и нарастващ риск от инфлационен шок, който може да се прехвърли и върху храните.
Георгиева не се задоволи само с констатации. Тя очерта сценарий, който звучи като предупреждение за бавно развиваща се криза от 21-ви век – различна от внезапните сътресения на 20-и, но не по-малко опасна. Танкерите, които са напуснали региона преди началото на активните бойни действия, вече са достигнали дестинациите си. Нови доставки обаче не пристигат. „Тези смущения няма да изчезнат, дори ако войната свърши утре“, подчерта тя. Вече се наблюдава недостиг не само на петрол и газ, но и на дизелово гориво, хелий и други критични суровини – особено в Азия, която е силно зависима от вноса от Персийския залив.
МВФ следи и вторичните ефекти. В последния си доклад фондът повиши прогнозата за глобалната инфлация до 4,4% през 2026 г. Преди конфликта инфлацията следваше низходящ тренд. Сега тенденцията се обърна. Краткосрочните инфлационни очаквания растат в САЩ и еврозоната, а рискът от продоволствена криза става реален: цената на уреята в Африка се е удвоила – от 400 до 800 долара за тон. Ако доставките на торове не се възстановят скоро, храните ще поскъпнат драстично и в уязвимите икономики.
Какво предлагат от МВФ? Конкретни и спешни мерки
Георгиева призова правителствата да действат незабавно за ограничаване на търсенето на енергийни ресурси: безплатен градски транспорт, стимули за ползването му и разширяване на дистанционната работа. „Знаем, че се работи по нови източници на енергия и нови маршрути, но за това са нужни между една и година и половина“, обясни тя. Междувременно трябва да се намалят дисбалансите.
Към централните банки посланието е ясно: не прибързвайте с повишаване на лихвите. „Ако по-бързо излезем от войната, може и да не се наложи да се предприемат действия“, каза Георгиева. Добрата новина е, че дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни – сигнал, че бързо възстановяване все още е възможно. В същото време фондът очаква ръст на търсенето на финансова помощ с 20–50 млрд. долара. В момента има 39 активни програми, а още около 12 държави – предимно от Субсахарска Африка – са поискали подкрепа. „Ако имате нужда от помощ, не се колебайте. Действайте бързо“, призова тя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
