Равенството на Левски във Враца срещу Ботев в 9-ия кръг на първенството не е просто поредната изпусната победа. То е поредното доказателство, че този отбор има сериозен проблем, когато футболът престане да бъде такъв, какъвто Хулио Веласкес иска да бъде.
Левски обича да играе. Да контролира топката, да развива атаките си, да намира свободните пространства и да диктува темпото. Но какво се случва, когато теренът е лош, когато противникът не ти позволява да играеш, когато всяко единоборство се превръща в сблъсък, а мачът постепенно се превръща в истински "селски мач"?
Това не е случайност. Стилът на Веласкес не предполага разваляне на мача. Той няма естествен механизъм, с който да превърне двубоя от футболен в битка, когато обстоятелствата го налагат. А именно такива мачове се печелят не само с футбол, а с характер, физическа устойчивост и способност да приемеш грозната страна на играта.
Когато теренът не позволява комбинации, когато съперникът натиска агресивно и увеличава броя на единоборствата, някой трябва да поведе отбора. Някой трябва да каже: "Днес няма да играем красиво. Днес ще оцелеем и ще спечелим."
Проблемът е, че в този Левски лидерите в този смисъл липсват. Георги Костадинов вече е директор, а не футболист. Кристиян Димитров беше изгонен в мача с ЦСКА. И когато срещу Ботев мачът започна да излиза от футболната рамка, на терена не се появи човекът, който да го върне в релси с характер и присъствие. Има и още един сериозен проблем – умората.
Може да имаш идея. Може да имаш стил. Може да искаш Левски да играе определен футбол, но шампионатът не се състои само от добри терени, пространство и удобни за теб мачове.
Има Враца. Има сух терен, неравен терен. Има напрежение. Има сблъсъци. Има противник, който не иска да ти позволи да играеш. Това също е футбол.
А засега Левски изглежда като отбор, който умее да играе своя футбол, но все още не умее да спечели мач, когато футболът изчезне, пише Спортал.
