Яромир Ягър се отказва, а с това приключва епоха в световния хокей. Великият чех обяви, че спира да твори на леда, преди да навърши 55 години през февруари 2027-ма.
Даде специално интервю за Зденек Янда - журналистът, който написа заедно с него двете му биографии. Тялото ти казва всичко - обяви Ягър. - Ако го слушаш внимателно, няма как да сбъркаш момента.
Ако нямаш какво повече да дадеш, това е краят. Аз изстисках всяка една капка от възможностите си в хокея."
Яромир игра 6 мача миналия сезон за родния си клуб Кладно, на който е и съсобственик. Това бе 38-ата му година в професионалния хокей, а в 39-ата тренира наравно с тима, но не влиза да играе в мачове.
Преди години бе споделил, че иска да ги докара до 40 сезона като професионалист, преди да се откаже. Няма да успее.
Дебют през 1988 година с Кладно
Дебютира през януари 1988 г. в чешката първа лига с Кладно, а през 1990 г. Питсбърг го избра в драфта и го взе в Националната хокейна лига. Превърна се в икона на играта и за града, а и за световния спорт.
Толкова бе влиятелен в Питсбърг, че шефовете му дадоха ключа и кодовете за алармите на тренировъчната зала, за да може да ходи да тренира индивидуално рано сутрин (към 3:30-4:00 часа), каквито бяха навиците му тогава.
Изкара 24 сезона в НХЛ, включително игра за Калгари на 45 г.
Вкара 766 гола, има общо 1921 точки по системата гол+пас, два пъти е шампион, пет пъти - реализатор номер едно в лигата.
Спечели две световни титли и една олимпийска с Чехия. Никога не изневери на номер 68, който бе увековечен в залата на Питсбърг по-рано тази година. През 2027 г. е планиран за влизане в Залата на славата на световния хокей.
"Мразя СССР, но обичам руснаците!"
В интерес на истината, легендарният чешки хокеист винаги се е въздържал от това да смесва политиката и спорта за разлика от неговия не по-малко популярен сънародник Доминик Хашек, който наскоро призова всички руснаци да бъдат изхвърлени от НХЛ заради войната в Украйна.
Яромир предпочита да действа, а не да говори. По негова инициатива домакински мач на Кладно наскоро бе преместен в пражката зала "O2 Arena", а събраните средства отидоха в помощ на бежанците, пристигнали в Чехия.
"Когато играех в Омск, бях много популярен - спомня си той. - Това ми харесваше и отвръщах от своя страна с топлина към жителите на Омск. Почти нищо не се е променило оттогава, все още имам невероятно много приятели там.
Наистина уважавам играчите от Русия, както и хората ѝ. Това, заради което винаги съм харесвал руските играчи, е любовта им към родината. Готови са на всичко за националния отбор. В други страни е съвсем различно."
Общо в Суперлигата и КХЛ Ягър изиграва повече мачове от самия Овечкин. Естествено, печели добре, но не го прави само за пари. Просто наистина има по-специално отношение към страната, въпреки че ненавижда бившия СССР от дъното на душата си.
В Русия успява да преодолее и зависимостта си към хазарта. А нещата в един от момент от кариерата му са на път да излязат от контрол. "Имаше вечери, в които губех по половин милион долара във Вегас", споделя легендата.
Представя се като завършен професионалист, което се очаква от него с оглед на визитката му, но не отказва и радостите на живота - романси с руски модели, разточителни партита и т.н. Досещате се. Но играе така и показва такова отношение към хората, че да е недосегаем относно особеностите на ежедневието си извън спорта.
Носи Номер 68 заради Пражката пролет
Дори номерът му 68 в чест на Пражката пролет от август 1968-а не смущава руснаците.
"Не нося екип с №68, защото имам лошо отношение към руснаците - споделя преди години голмайсторът пред официалния сайт на НХЛ. - Взех номера заради неприязънта си към комунизма.
Това са две различни неща. Приблизително същото щеше да е, ако бях взел №45. Всеки би си помислил, че това е знак на неуважение към германците, които започват Втората световна война.
Не, това просто би бил моят протест срещу нацистите. Никога не съм харесвал Съветския съюз и навремето не бях съгласен със съществуващия там режим. Но това се дължи на обективни причини.
През 1968 г. след добре познатите събития и двамата ми дядовци са тикнати в затвора като противници на колективизацията. През годините зад решетките се разболяват от куп болести, които по-късно станаха причина за смъртта им.
Единственото положително нещо във всичко това е срещата на родителите ми, които се запознават в затвора, докато са на свиждане на своите бащи."
Русия едва ли някога отново ще има такава хокейна звезда в първенството си. Фигура, заради която се пръскат по шевовете всички зали в страната - от далечния изток до Москва.
Ягър се превръща не само в любимец на запалянковците, но и в пример за съотборниците и съперниците си. Уважаван е дълбоко от всички.
И това не се променя и до днес. Само отбелязваме, че след първото си пътуване до Омск по време на локаута през сезон 2004/05 легендарният чех приема православието. Оттогава винаги си носи малка икона в съблекалнята преди мач.
Прехвърлил 50-те, Яромир не мисли да спира със спорта. И си остава човек на действието, а не на думите. Няма за кога да се променя, а и би било глупаво.
Това не е просто край на една кариера, а оттегляне на един от последните титани на хокея, който остави дълбока следа не само с уменията си, но и с изключителната си отдаденост и дълголетие.
Неговото присъствие на леда е история сама по себе си. Яромир игра 38 години професионален хокей, като дори през изминалия сезон взе участие в 6 мача за родния си клуб „Кладно“, на който е и съсобственик.
Макар да не успя да осъществи амбицията си да достигне 40 професионални сезона, което сам бе споделил преди години, неговите 38 години са постижение, което едва ли някога ще бъде надминато.
Ягър не просто играеше хокей; той го живееше. Неговото оттегляне е повече от край на една кариера – то е затваряне на важна глава в историята на световния хокей. Яромир Ягър завинаги ще остане символ на издръжливост, талант и безгранична любов към играта.





















