Масовите арести ще родят нови бунтове

Радион Попов, бивш външен зам.-министър и военен аташе в Сирия, Египет и Испания

Трите успешни преврата с участието на военните в историята на Турция доказват, че от Ататюрк насам армията се смята за гарант на светския характер на държавата.

В последно време обаче режимът на президента Реджеп Ердоган непрекъснато правеше опити за притискане на военните в ъгъла, тяхното подценяване и дори унижение. Той категорично провокира армията, която беше против намесата в Сирия. Явното му заиграване с Ислямска държава също наля масло в огъня. Преследването на военните, несъгласни с неговия режим и с ислямизацията на турското общество, също беше мощен катализатор и предпоставка за последния метеж. Пълна подигравка беше в Генералния щаб да влезе полицейски офицер, а не генерал, следващ принципите на Ататюрк. В един момент търпението на военните се изчерпа. След опита за преврат са уволнени над девет хиляди държавни служители, над 8000 полицаи, хиляди съдии и военни! Това са били хора, недоволни от пътя, по който Ердоган поведе Турция. Очевидно е, че чашата е преляла!
В момента е трудно да се предвиди какво ще се случи в Турция в близките дни или месеци. След бързо потушения метеж отново се стигна до обявяване на извънредно положение. На Турция й предстоят много тежки месеци, ако не и години!
Метежът ще остави една дълбока следа в турското общество, което отдавна е разделено. И точно това разделение доведе до опита за преврат. Да не забравяме колебанията на Ердоган по кюрдския въпрос, по отношение на Сирия, нестабилната политика спрямо Русия, странното сближаване с Израел. Сега турският президент влоши рязко и отношенията си със САЩ. Щатите определено са недоволни от Турция като съюзник, който многократно се опитва да им се противопостави, особено с ограниченията за ползването на базата Инджирлик. С една дума - налице е една пълна нестабилност и колебливост на политическия въжен мост, по който плахо стъпва Ердоган. Не смятам обаче, че самият той стои зад сценария на преврата. Убеден съм, че духовникът Гюлен има пръст в метежа. Дали посредством верните си последователи в самата Турция, или с помощта на определени кръгове в САЩ, не бих могъл да кажа. Като военен бих могъл да кажа, че организацията на преврата не беше добра. Това бе един непрофесионален аматьорски бунт с липсваща стратегия и тактика. Авторите на метежа повториха картината от 12 март 1970 г. Тогава беседвах с инициаторите на преврата - турски офицери, които искаха да спрат настъплението на левите радикални сили и анархията в Турция, да защитят светския характер и конституционния ред. Тогава военните ми казаха "Ние знаехме какво да правим в нощта на преврата, но не знаехме какво да правим на следващия ден". Сега се повтаря същата картина. Пълен хаос и изплашеният Ердоган изведнъж се появява на бял кон като спасителя, който ще овладее положението.

Сагата обаче не е завършена. Следващите седмици и месеци ще бъдат съдбовни за Ердоган. Напрежението тепърва ще нараства. Турция я чака голяма нестабилност! Може би наближава денят, в който светът ще види създаването на една много по-широка кюрдска автономия в Югоизточна Турция. Това ще бъде първият данък, който ще плати Анкара. Тепърва ще бъдем свидетели на мащабни трусове в Турция. Ердоган е нежелан от голяма част от турското общество, което държи на светския характер на държавата. В близките дни може да очакваме нови сблъсъци и проява на съпротива. Арестите на хиляди офицери и чиновници няма да доведат до стабилизация, напротив - ще предизвикат военните да преобърнат нещата в своя полза.

Записа Оля АЛ-АХМЕД