"Композиторите" от ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ превръщат симфонията в какофония
Проф. Боян Дуранкев,
икономист и преподавател в УНСС (пред "Фокус)
Ако използваме жаргона, който се наложи напоследък, когато един бюджет е поначало сгрешен, обикновено се извършва преход от тънка пица към постна картофена супа. В момента се подготвя една постничка супа. Дъното на тенджерата се вижда, общо взето, и нещата не стоят добре. Но причините не са само в нас, ако трябва да бъда точен. Ще цитирам изследване на председателя на Съвета за развитие на президента Барак Обама, който хвърля поглед към страните за следващата година и към техните бюджети. От 2008 г. страните членки на ЕС наистина сме попаднали в тежка криза, която се изразява в невъзможност да постигнем нивото на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) отпреди 2007 г. По тази причина се тълкува, че всеки бюджет трябва да се изпълва едва ли не като лоста на Архимед, за да се постигнат по-високи темпове на икономически растеж и още повече това изискване се отнася за страни като България, които се намират по показатели в дъното на икономическите класации. И се очертава за следващата година да има най-малко 4 групи страни. Първата, разбира се, ще бъде водена от САЩ, която ще подобрява трудовите пазари, ще се разкриват нови работни места и ще нарастват работните заплати. Минималната заплата е 15 долара на час. Така че ползите от икономическия растеж ще бъдат разпределени по-равномерно, отколкото през последните години. Въобще първата група ще продължи да се оттласква от другите. Втората група страни ще бъде водена от Китай, които ще се стабилизират на по-ниските темпове на растеж от средните през последните години - под 10%. Като същевременно ще продължат вътрешното си структурно икономическо преустройство и ще превърнат икономиките си в по-устойчиви. Ние попадаме в третата група, която е водена от страните членки на ЕС, които ще се борят за структурни производства и развитие, тъй като икономическата стагнация и социалното и политическото разочарование в някои страни, включително и България, усложнява много решенията за общото европейско бъдеще. Въпреки всичко в страните членки на ЕС се очаква анемичен растеж - 1-1,5%, 2 до 3,5%, дефлационни тенденции, прекомерна задлъжнялост и слаби външни инвестиции. Интересното е, че има и четвърта, която е рисковите страни. Там попадат Русия и Бразилия. Но там могат да разиграят т.нар. черен лебед като вариант, което означава да намерят вътрешни ресурси. Но на фона на тези страни къде попада България? Категорично в групата страни без ясна социално-икономическа стратегия за излизане от кризата през следващите 1-2-3 г. Ние оставаме една от малкото страни, които нямат ясна стратегия - и социална, и икономическа, какво да се прави. Кърпим един стар кожух, който не става по-нов. По принцип всеки бюджет трябва да е една симфония от свързани цифри. Струва ми се обаче, че още имаме една какофония от различни партитури, писани поне от четири композитори, в случая - ГЕРБ, патриоти, реформатори, АБВ. Първо - блед икономически растеж, което означава, че държавните инвестиции са изключително недостатъчни. Второ - приходите очевидно са подценени. Страна като България, която има сив сектор над 30% и е позор за ЕС от тази гледна точка, би било редно да има програма за притискане в ъгъла на "сивия" сектор така, че всеки да си плаща данъци, осигуровки, както трябва. Второто нещо по тази линия - НАП и митниците, е редно да увеличат, хайде да не кажа в пъти, но поне с 10-20-30% приходите. Към бюджета приходите се предполага, че ще бъдат слабо увеличени, т.е. ще имаме пробойни в митниците и все пак един либерализъм към тези, към които не трябва да има либерализъм, тези, които са в сивия сектор. Освен това данък "корупция", който е по линия на инвестициите, не може да не се обърне внимание и на него. Трябва да има ясна програма за нулева толерантност към корупцията, тъй като става дума за обществени средства, за големи суми. Очевидно апетитите на вълците са доста големи и в този случай. Така че по линия на приходите държавата може действително да увеличи приходите си, без да има някакви сътресения вътре в държавата, даже да има полза. Що се отнася по линия на допълнителни приходи, очевидно тук стоим в едно безвремие, стоим в лоното на неолибералите и на специалистите по пазарни методи на управление, които твърдят, че плоският данък е най-доброто и ниските корпоративни данъци са най-доброто. По линия на тях ние се различаваме поне от 3/4 от всички водещи страни в ЕС. Очевидно е, че в една страна, в която икономиката ще има слаб растеж, при това положение богатите ще стават по-богати, повечето от тях, докато средната класа относително бавно ще пропада, а пък тези, които са на дъното, вероятно ще гледат само в посока северозапад.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
