Работим за това хората да виждат град, който се развива последователно, а не на кампании, и да имат причина да останат тук
Добрин Добрев е роден на 3 декември 1985 г. в Разград
Средното си образование е завършил в ПТГ“Шандор Петьофи” в Разград, а висшето – в Русенски университет “Ангел Кънчев”, специалност “Право”.
Работил е като младши експерт в Бюрото по труда, асистент в инспекционната дейност в дирекция “Инспекция по труда”, младши експерт и юрисконсулт “Обществени поръчки” в Община Разград и главен юрисконсулт в Община Попово. От 2019 г. до 2023 г. е зам.-кмет, а на 5 ноември 2023 г. е избран за кмет на Община Разград, на 28 февруари 2024 г. - за член на УС на НСОРБ.
Семеен, с две деца
- Г-н Добрев, вече сте в четвъртата година от мандата. Ако оставим настрана отчетите и цифрите - какво реално се промени в Разград през тези години?
Най-важното за мен е, че много от намеренията, с които започнахме мандата, вече са реални проекти и реални инвестиции. Част от тях са завършени, други се изпълняват в момента, а за трети сме осигурили финансиране и предстои реализацията им.
Промяната се вижда на различни места - в улиците и междублоковите пространства, в училищата и детските градини, в социалните услуги, в спортната инфраструктура, в културния живот. Но има и големи проекти, чието значение ще се усети в следващите години.
През този мандат с много упоритост и екипна работа успяхме да привлечем рекордни за Разград средства от европейски програми и държавен бюджет. За мен обаче по-важно от общата сума е какво стои зад нея - инфраструктура, която остава в Разград и служи на жителите на общината.
- Кой е проектът, който бихте определили като най-важен за града?
Трудно е да се посочи само един, но безспорно сред най-мащабните е „Около поречието на река Бели Лом“. Той обединява инфраструктура, енергийна ефективност, образование, култура и туризъм.
Говорим за 16 проекта на стойност над 20 млн. евро. Това вече не е ремонт на един обект, а възможност да променим цяла градска зона и да свържем различни политики в една обща визия. И един много важен момент – чрез основен ремонт на общинските пътища ще подобрим значително свързаността на населените места с града.
- Хората обаче най-често оценяват работата на една община по улицата пред дома си, тротоара, осветлението, паркирането. Успявате ли да стигнете до тези „малки“ проблеми?
Те всъщност никак не са малки. За човека улицата пред дома му може да е много по-важна от голям проект за милиони. Затова паралелно с големите инвестиции работим да решим и дребните наглед проблеми.
Обърнахме се към малките населени места, за които вече трета година заделяме по 1 милион лева. Целта е да осигурим догонващо развитие в инфраструктурата по селата.
През този мандат ремонтирахме и много междублокови пространства, благоустрояваме и два квартала, които не са ремонтирани от над 30 години.
Продължаваме тази политика, защото голямата промяна на един град всъщност е сбор от много конкретни промени около хората.
- Един от големите проблеми пред градове като Разград е задържането на младите хора. Как един кмет може да ги убеди да останат?
Не мисля, че млад човек може да бъде убеден с думи да остане. Трябва да му дадем причини да го направи. Още в началото на мандата поставихме като приоритет Разград да бъде място, в което младите хора могат да се развиват професионално, да създадат семейство и да имат добро качество на живот. Затова инвестираме в образователна и спортна инфраструктура, в подкрепа на талантливите деца и в пространства за младите.
- Какво място има социалната политика в тази картина?
Един град не може да бъде добър за живеене само защото има хубави улици. Начинът, по който се отнасяме към децата, възрастните хора и хората в затруднение също показва каква общност сме. Затова социалната политика е сред основните ни приоритети. Продължаваме да развиваме успешно над 20 социални услуги и да подкрепяме хората, които имат нужда от помощ. В бюджета остават средства за лечение на нуждаещи се наши съграждани и за общинския фонд „Ин витро“.
- Разград е град със силна културна идентичност. Може ли културата да бъде и двигател за развитие?
Убеден съм, че може. Културата създава принадлежност, но тя създава и интерес към града. През последните години не просто запазихме, а развихме културния календар. Панаирът на киселото мляко се утвърждава като международно събитие. Развиваме „Белите нощи на Разград“, фестивала „Шарената въртележка“, читалищния фестивал и редица други инициативи.
Но следващата ни задача е още по-важна - културата, историческото наследство и туризмът да бъдат свързани много по-силно. Разград има Абритус, има история, традиции. Това е ресурс, който трябва да превърнем в по-разпознаваем туристически продукт.
- Абритус все още ли е големият неизползван туристически потенциал на Разград?
Абритус е безспорно един от най-силните ни ресурси. Нашата цел е човек да не дойде в Разград само за да разгледа един археологически обект и да си тръгне. Искаме посещението на Абритус да бъде част от цялостно преживяване – история, музей, културно събитие, местна кухня, фестивал.
- Говорим много за инвестиции. Успява ли Общината да привлича външен ресурс, вместо всички тези политики да се плащат от местния бюджет?
Това е един от най-важните въпроси за всяка община. Търсим всяка възможност за национално и европейско финансиране. Примерите са много - Младежкият център, Ученическото общежитие, жилищните сгради, интегрираната концепция „Около поречието на река Бели Лом“.
Сега разкриваме и нова възможност за бизнеса - разширяваме съществуващата бизнес зона с нова локация от над 130 декара и десетки нови терени за правене на бизнес. За мен доброто управление не означава просто да разпределяш наличните пари, а да успяваш да привлечеш допълнителен ресурс и да го превърнеш в актив за града.
- Кое е най-трудното в управлението на Разград?
Да подредиш приоритетите, когато потребностите винаги са повече от възможностите. Гражданите с право искат кварталът им да е благоустроен, да има места за паркиране, добро осветление и чистота. В същото време трябва да мислим за училища, социални услуги, спорт, култура, селата, големите инфраструктурни проекти и развитието след пет или десет години.
Затова най-трудното е да намериш баланса между проблема, който трябва да решиш днес, и инвестицията, която ще даде резултат след години.
И не твърдя, че сме решили всички проблеми. Не сме. Но смятам, че вече имаме ясна посока и достатъчно започнати проекти, за да може тази посока да бъде видима.
- А как искате да изглежда Разград в края на този мандат?
Искам хората да виждат град, който се развива последователно, а не на кампании. Град с по-добра инфраструктура и по-добре устроени квартали. Град, който използва река Бели Лом като част от своето развитие. Град с модерна образователна и социална среда, възможности за спорт и пространства за младите. Град, който пази културната си идентичност, но умее и да я превръща в туристически потенциал.
И най-вече – Разград да бъде град, за който младият човек може да каже: „Имам причина да остана тук.“
Защото в крайна сметка това е най-важният измерител за развитието на един град - не колко проекта сме отчели, а дали хората виждат бъдещето си в него.
