Компанията е на пето място в света по печалба, прави пропусквателните бариери, казва кметът на града д-р Димитър Стефанов
· Правим уникален проект, възстановяваме оригиналния римски път по дунавското крайбрежие
· Наравно със София, Пловдив, Варна и Бургас подпомагаме финансово семейства за инвитро процедури
· Имаме невероятно богат културен календар, даваме на младите преживявания
- Господин Стефанов, какво в Тутракан се промени през последните 3 години? В момента общината се говори като за най-атрактивната и най-бързо развиващата се в Североизточна България. Какви проекти реализирахте?
- Много са и в различни сфери, като се започне от инфраструктурата и реновирането на водопроводни мрежи и се стигне до асфалтови настилки и тротоарни площи.
Имаме проекти за енергийна ефективност на жилищни сгради, за паркове, градинки, площадки. Работим много и в социалната сфера. Гледаме наистина да задоволим всички нужди на нашите съграждания.
- Какви проекти реализирате в социалната сфера?
- Модернизирахме Дома за възрастни хора. В същото време изградихме два нови социални центъра. Единият е дневен център - за хора с физически увреждания, другият е от резидентен тип, също център за хора с физически увреждания - лежащи болни.
Открихме през министерство на здравеопазването два кабинета. Говоря за ремонтна дейност на сградите, плюс обзавеждане и оборудване. Така създадохме удобство на хората, които живеят в тези села. Те трябва да имат адекватно медицинско обслужване.
- Какви са резултатите от санирането?
- В момента санираме жилищна сграда, имаме избрани изпълнители за още две жилищни сгради. Това са блокове на по 5-6 етажа. Предстои пускане на обществена поръчка за още една жилищна сграда, която вече е доста по-голяма - с 4 входа на 6 етажа.
– Успяхте ли да оправите улиците и водопроводите?
В момента асфалтираме улици след рехабилитация на водопроводната мрежа в селата Нова Черна и Цар Самуил. В Тутракан сме на финалната права на реализирането на един проект за рехабилитация на една от главните улични артерии, заедно с тротоарните площи. Изградихме с помощта на дарение модерна площадка за ролери и скейтборд, която е в горната част на Тутракан и по този начин децата и младежите имат къде да упражняват тези видове спорт.
- Споменахте здравеопазването. Тутракан вече е известен в цяла България с успешната си инвитро програма. Двойки с репродуктивни проблеми от цялата страна идват в града Ви, за да сбъдват мечтата си да имат дете. Как успяхте да превърнете града в инвитро център?
- Вчера се събра комисията, която разглежда молбите на наши съграждани, които имат нужда от финансова помощ за инвитро процедури. Имаме нова одобрена двойка. Във същото време вече имаме и чакаме да се родят близначета, пак двойка, получила финансова помощ на общината Тутракан. Финансирахме инвитро процедурите.
Ние сме една от малкото общини, които заедно със София, Пловдив, Варна и Бургас, изработихме и приехме ред за подпомагане на хора, които живеят на семейни начала - жители на общината Тутракан, които да бъдат подпомагани финансово за инвитро процедури. Целта ни е да запазим младите хора тук, да има раждаемост и да покажем една адекватна грижа към младите семейства и към децата. Тук искам да благодаря на д-р Любомир Бойчев и д-р Богомил Бойчев. Те са двигателите на инвитро центъра, на самото родилно отделение в Тутракан. Те са много добри специалисти. Благодарение на тях привличаме пациенти не само от България, но и от съседна Румъния.
- Оставането на младите хора в Тутракан винаги е бил Ваш основен приоритет. Какво прави общината, за да ги задържи? Има ли работа за тях?
- Винаги съм казвал, че хората не искат само работа и заведения, те искат култура. Именно затова се насочихме още в началото на първия ми мандат към създаването на програма, наситена с културни събития, за да може хората да не усещат липса нито на концерти, нито на театри, нито на опера.
Именно затова създадохме, и вече 14 години реализираме проекта „Огненият Дунав“, който всъщност е сбор от различни стилове. Мога да ви кажа, че няма месец, в който на нямаме спектакъл в Тутракан - и на Добричкия театър, и на Народния театър, и на „Сълза и смях“, и на Малък градски театър зад канала. Да не изброявам всички. Тутракан има наистина богат културен живот.
Превърнахме „Речни ноти“ – един от може би най-престижните фестивали за детска песен, в международен, под патронажа на Министерството на образованието. Честваме Никулден много пищно - с литургия, с шествие, с конкурси за най-вкусно приготвен шаран, и най-вкусно приготвено рибно ястие. Децата участват в конкурс на тема „Никулден“ с различни рисунки. Има награден фонд, с който радваме и най-малките жители на нашата община. Около Трифон Зарезан правим фестивала „Винария“. Имаме Великденски и Коледен базар. Те са с различни каузи за подпомагане на семейства, детски градини, училища, на талантливите и даровити деца. Така че правим всички възможно, за да създадем комфорт на младите хора и те да нямат желание да напуснат Тутракан заради липсата на културни събития.
- Как всички тези фестивали и културни събития, които изброихте, промениха туризма? Какво показва статистиката? Какъв е ръстът на туристи? Миналата година само за Огнения Дунав в рамките на 4 дни посрещнахте 40 000 българи.
- Знаете ли, тук не става дума само за фестивалите и за културните мероприятия. Тук голям успех имат и хората, които работят в музеите, които работят на Диорамата.
Може би не всички българи знаят, но преди две години се откри единствената в България музейна експозиция, която показва всички борби за обединение на България и единствената Диорама, която показва не само България, но и Европа. Която представя най-голямата съвременна битка в историята на България - битката при Тутракан през 1916 г.. Само Диорамата и в този музей имаме регистрирани 17 000 туристи, които са ги посетили.
Нека не забравяме и единствените музеи по поречието на река Дунав – Музея на Дунавския риболов и лодкостроението. Рибарската махала, в която хората могат не само да видят бита на рибарите, но и да опитат автентичните рибени чорби, качамаци, рибни барбекюта.
Мога да кажа, че встъпвайки във длъжност като кмет през 2011 година, имахме регистрирани 900 посещения в музеите. В момента, както казах, само в единия музей вече са 17 000.
- С което засрамихте кметовете на големите градове, както и със създаването на Диорамата - този уникален и интерактивен музей. Как успяхте да го постигнете?
- С добър екип. Разковничето за един кмет е, че трябва да има хъс да работи, че трябва да пренебрегне и да остави на заден план малко личните си интереси. Но най-вече трябва наистина да има един добър екип, който да му вярва и да му дава добри идеи, които могат да бъдат реализирани.
Така че, аз съм благодарен на всички мои общински служители, които в годините са с мен, с които работим заедно и които дават всичко от себе си, за да променят облика не само на Тутракан, но и на цялото общество.
- Има ли достатъчно инвеститори в Тутракан? Успявате ли да привлечете компании, които да развиват бизнес в града?
- Аз мисля, че имаме достатъчно инвеститори и имаме достатъчно бизнесмени, които създават работни места. Нашата цел като общинска администрация е да им предоставим колкото се може по-добри условия на бизнес, за да може те от своя страна да създават нови работни места. Неслучайно цеховете на Ватикана в България са именно в Тутракан.
- Цеховете на Ватикана ли?
- Да, правилно чухте. Цеховете на Ватикана.
- Какво произвеждат те?
- Всички бариери, които виждате не е само в България, но и по целия свят. За 2015 година фирмата на Ватикана е на водещо място в света. Те правят всички бариери, всички машини за плащане на таксите по паркингите, банкомати, всичко това се произвежда в Тутракан. Включително софтуерите към тях. Всички пожароизвестителни системи по публични сгради също се произвеждат тук. Разбира се, имаме и съпровождащо, съпътстващо производство. От отпадъчните материали се правят кошчета за отпадъци, контейнери, пейки.
- Каква заетост осигуряват цеховете на Ватикана?
- Там работят 480 работници. Няма текучество, заплатите са добри.
- Предстои приемането на бюджета за 2027 година. Управляващите посочиха като свой приоритет намерението да въведат най-после децентрализацията. Как като кмет на малък град гледате на това?
- Децентрализацията - независимо дали общината е богата или бедна, голяма или малка, винаги би била от полза на хоата. Тук не става дума само за финансирането, а да се намери начин за свобода на работата общинската администрация.
По този начин идеите по-лесно биха се реализирали, биха се развързали ръцете и на кметовите, и на самите служители в общинска администрация. Разбира се ще има и по-голяма отговорност към населението, което живее в тези общини. Аз мога да кажа, че ако данъците, които се събират в Тутракан останат в самия град, на мене няма да ми е необходима държавна субсидия. Защото само цеховете, които споменах, за миналата година платиха печалба от 11 милиона. И това е само едно предприятие.
- Тутракан вече е богат град?
- Той е богат с хората, които живеят в него. Тук мога да се похваля с още един страхотен проект, който вече е одобрен по трансгранично сътрудничество. Това е Евровело 6. Много голям проект, който правим съвместно с община Главиница. Ще възстановим стария римски път по дунавското крайбрежие. Партньор ни е Олтеница в Румъния. Към този проект има и бивак за кемпери, за каравани, с които хората да дойдат тук и да изкарат един приятен уикенд. Амбицията ми е в следващите две години да го реализираме. И по този начин разкриваме и много природни дадености, защото минавайки по автентичния римски път, хората ще видят страхотни гледки към река Дунав, към островите. Ще могат да достигнат до езерото с най-много водни лилии. Там се прави и фестивалът на водната лилия.
- С кои други проекти се гордеете?
- Обвързваме всички проекти за реновиране на тротоарни площи с ландшафтно оформление - хубави дръвчета, цветни алеи. На реновираната улица „Димитър Благоев“ ще има алеи с рози, ще има кълбовидни акации. Искаме да направим Тутракан по-красив, по-зелен и по-чист град.
