Неделя,

Немски модел в техникумите

От: Администратор -
3529
Немски модел в техникумите
A
A
A

София. От няколко години у нас се лансира идеята за въвеждане на дуалното обучение в професионалните гимназии. Съвсем отскоро се заговори и за пренасяне на тази практика в университетите. Какво обаче се крие зад това понятие, което успешно се прилага в Германия, Швейцария и Австрия? На практика става дума за това, че младите хора комбинират посещението на училище с обучение в реална работна среда. По този начин веднага след завършването си те са готови да започнат работа, без да се нуждаят от допълнително обучение.

Германия и Швейцария са страните с най-ниска младежка безработица в целия Европейски съюз. Една от главните причини за това е дуалното обучение, което представлява система "две в едно". Младите хора влизат в класната стая един или два дни от седмицата, за да получат теоретични знания по специалността си и общообразователните предмети. В останалите три или четири дни те усвояват практически умения направо в предприятията,

като за това им се плаща

В някои от случаите тази система групира заниманията в "блокове" - например три месеца учиш, а следващите три прекарваш само в завода.
Излишно е да казваме, че финансовата тежест за тази част от обучението се поема от бизнеса.

В момента над 1,5 млн. млади германци се обучават по тази система. Това са около две трети от випуска, които след това директно се реализират на пазара на труда. В Швейцария, където младежката безработица е едва 3 на сто, също около 70% от младите хора завършват по този модел. Само около 30 на сто избират да продължат директно в университет. Което означава, че там битката е не за "висше" на всяка цена, а за добра професионална реализация. Много от тийнейджърите предпочитат да усвояват професия отрано, защото това им дава и предимството да получават доста добри лични доходи още на около 16-годишна възраст.

Младите хора имат възможност да избират между двегодишно и четиригодишно обучение. Ако изберат първото, на финала те получават само сертификат за завършено обучение и след това веднага имат възможност да започнат работа. Ако предпочетат втория вариант, освен това вземат и диплома за завършено средно образование, с която могат да продължат и в университет. Това разбива митовете, че въпросната система на образование подготвя само хора с професионална квалификация, които след това нямат възможност да продължат обучението си. В действителност, ако след това те поискат да получат висше образование по специалността си, дори им се признават кредитите, натрупани в училище, по съответните предмети. Много от тях продължават и в професионални колежи, но след полагането на съответния изпит.

В училище около една трета от програмата е посветена на общообразователните предмети. Две трети са изцяло свързани с теоретичните знания по специалността. Важно е да се знае, че още в началото на обучението младите хора сключват договор с предприятията. Той гарантира правата и задълженията им, както и заплащането на труда им. Всеки от тях си има наставник, който го въвежда в професията. Бизнесът плаща заплатите на наставниците.

Всъщност навсякъде, където съществува дуално обучение, разходите се поделят между държавата и бизнеса. В Германия например заплатите на учителите се плащат от федералните провинции. Самата община или област, на чиято територия се намира училището, поема разходите за административния персонал. Бизнесът

финансира всичко, свързано с практиката

материали, заплати на обучителите в завода или предприятието. В Швейцария фирмите плащат около 60 на сто от дела на професионалното обучение. В Германия техният дял е още по-висок - 84 на сто. Компаниите плащат и заплатите на обучаващите се, които в Германия например са равни на около 80 на сто от доходите на квалифициран работник. По обясними причини у нас това не може да се случи.

В Швейцария държавата определя по заявка на бизнеса каталога на професиите, в които могат да се обучават младите хора. В момента те са около 250. Ако даден бранш прецени, че в съответната година му трябват повече работници, той завишава вноските си в националния фонд, където се събират парите за дуалното обучение. По този начин за две години успява да подготви необходимите кадри и да ги назначи на работа. Важна роля играят 26-те кантона, които контролират качеството на обучението, а участват частично и в публичното финансиране на цялата система.
В Германия и Австрия, за разлика от Швейцария, синдикатите са включени активно в дуалния модел. Те следят за сигурността на работата на младите хора в предприятията, както и за спазването на техните права.

IT-секторът вече е готов за "две в едно"

Пренасянето на дуалната система "едно към едно" у нас не е нито възможно, нито необходимо. Дори и само по простата причина, че бизнесът няма готовност да участва във финансирането й в такава висока степен, така че тежестта на плащанията ще се стовари в по-голяма степен върху държавата. Някои от браншовете обаче вече са готови да въведат нещо подобно на национален квалификационен фонд, в който да внасят определени суми за дуално обучение на бъдещите си кадри, разказа Томчо Томов, който ръководи Националния център за оценка на компетенциите. По неговите думи вече има сектори, които са готови да се включат в дуалната система на обучение.

На първо място това е IT-секторът, който в някаква степен прилага подготовката "две в едно" и сега. Желание са заявили също металургията, машиностроенето и химическата промишленост. Това е един от начините страната ни да стопи високата младежка безработица, която в момента е около 28,4 на сто. Става дума за млади хора, които в момента нито работят, нито учат. 50 на сто от тях нямат и завършено средно образование. За тях вероятно ще бъдат предвидени възможности да усвояват професия като чираци.

В момента у нас се подготвят за стартиране пилотни проекти, които да демонстрират предимствата на дуалната система. Швейцария дава на страната ни 1,5 млн. швейцарски франка, за да въведе този тип обучение. Очаква се образователното министерство да реши в кои региони ще стартира този проект. Германия също е готова да ни помогне с ноу-хау, като ни препоръчва да използваме парите от еврофондовете за борба с младежката безработица.
Една от причините за нейното съществуване у нас е ниската квалификация на кадрите, които излизат от професионалните училища и университетите. Поради липса на практика те най-често не знаят какво трябва да вършат, започвайки работа в предприятието, и фирмите харчат допълнителни пари, за да ги обучават. Неотдавна на дискусия в Българската стопанска камара дори бе споделено, че много от компаниите вече гледат не толкова дипломата, колкото това дали младият човек е участвал в различни стажове и практики. Защото това е частична гаранция, че той все пак е усвоил някои от основните умения, които се изискват от него.

Според просветния министър Анелия Клисарова най-вероятно няма да пренесем у нас модела в чистия му вид, а ще започнем с постепенното въвеждане на отделни елементи. За да се случи това обаче, трябва първо да бъдат променени няколко нормативни акта. Един от тях е Кодексът на труда, който ще трябва вече да гарантира правата и задълженията на непълнолетните млади хора, които ще влизат в предприятията. Освен това трябва да бъде приет нов Закон за професионалното обучение, както и новият образователен закон, който най-вероятно ще влезе в парламента до Коледа.

Бизнесът вече ще участва по-активно в писането на учебниците и учебни помагала, както и ще изпитва младите хора при получаването на сертификат за професионалното им обучение.

Една от идеите е също втората матура за абитуриентите да бъде всъщност изпитът по професията им.

В университетите също ще бъде въведен частично подобен модел, при който студентите ще започват практика по-отрано. В педагогическите специалности например ще бъде въведено понятието "стажант-учител". Още в предпоследния курс младите педагози ще влизат в класните стаи срещу заплащане, за да усвояват на практика учителската професия. За да се задълбочи връзката с бизнеса, просветното министерство променя частично и критериите, по които ще финансира университетите. Вече и 1500 фирми ще пишат оценка на висшите училища. Освен това един от показателите, по които ще бъдат отпускани пари на ВУЗовете, е свързан с това как се реализират младите хора на пазара на труда. Това ще накара университетите да задълбочат връзките си с фирмите, така че техните абсолвенти да намерят по-добра реализация.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички