Мозъкът на самотните хора може да възприема собствения им пулс като сигнал за заплаха. Това показва ново изследване на учени от Университета в Хирошима, цитирано от Medical Xpress.
Дълго време психолозите определят самотата като дискомфорт, който възниква от разминаването между социалните контакти, които човек желае, и тези, които реално има. Новите данни обаче показват, че явлението е значително по-сложно и е тясно свързано с начина, по който мозъкът обработва негативните емоции и сигналите за потенциална опасност.
Изследователите проучили връзката между самотата и способността на мозъка да разпознава и интерпретира вътрешните сигнали на организма – включително ударите на сърцето. В изследването участвали млади и здрави студенти.
Резултатите, публикувани в научното списание Biological Psychology, показали любопитна разлика. По-самотните участници успявали да усещат пулса си със същата точност като останалите, но преживявали тези телесни сигнали по различен начин.
Те съобщавали за по-силен дискомфорт и се чувствали по-малко способни да регулират емоционалните и физическите си преживявания.
Самотата променя начина, по който усещаме тялото си
Според изследването хората, които се чувстват по-самотни, показват по-ниски резултати в четири ключови области на осъзнаването на тялото – доверие, саморегулация, емоционална осъзнатост и липса на тревожност.
Това означава, че проблемът не е просто в това колко внимание човек обръща на собственото си тяло. По-важно се оказва как той оценява и регулира сигналите, които получава от него.
Учените установили и по-слаби автоматични реакции на мозъчните вълни към собствения пулс при по-самотните участници. Този сигнал бил свързан с левия дорсолатерален префронтален кортекс – област от мозъка, която има важна роля за регулирането на емоциите и самоконтрола.
Според изследователите тази особеност е свързана конкретно със самотата, а не може да бъде обяснена с други фактори като възраст, пол или депресия.
Когато мозъкът е постоянно нащрек
Получените резултати се вписват в т.нар. модел на свръхбдителност при самотата. Според него, когато мозъкът изпитва затруднения да регулира вътрешните сигнали за стрес, човек може да стане по-чувствителен към потенциални заплахи и да остане постоянно нащрек.
Така дори напълно нормален сигнал от собственото тяло – като ударите на сърцето – може да бъде преживян като неприятен или тревожен.
Проблемът не е малък. Световната здравна организация предупреждава, че приблизително един на всеки шест души по света изпитва самота.
Хроничната самота отдавна се свързва с повишени нива на стрес, депресия и нарушения във функцията на имунната система. Новото изследване хвърля допълнителна светлина върху възможния механизъм – и показва, че самотата може да засяга не само начина, по който човек възприема света около себе си, но и начина, по който усеща собственото си тяло.
