Повече от 4500 години Стоунхендж стои като каменна загадка в югозападната част на Англия. Дали е бил място за погребални ритуали, храм или сцена за религиозни церемонии? През 60-те години на ХХ век американски астроном предлага далеч по-смела версия: древният монумент може да е бил своеобразен праисторически компютър за проследяване на движението на Луната и предсказване на затъмнения.
През август 1966 г. професорът по астрономия от Бостън Джералд Хокинс разказва пред BBC за откритията си. Те са в основата на популярната му книга „Stonehenge Decoded“, публикувана година по-рано.
Според Хокинс разположението на огромните камъни, арките и отворите в комплекса не е случайно. Той обръща специално внимание на кръга от 56 дупки, известни като дупките на Обри.
„Петдесет и шест беше единственото число, което пасваше на определен модел на Луната“, обяснява той пред BBC. По неговата теория дупките можели да служат като своеобразно броячно устройство за предсказване на затъмнения.
Камъните, които „гледат“ към небето
Интересът на Хокинс към Стоунхендж започва през 1961 г., когато посещава паметника, за да разбере как древните му строители са отбелязвали изгрева.
„Погледнах около мен в светлината на зората – между огромните каменни арки. Усетих, че гледката ми е контролирана, ограничена. Арките сякаш ме принуждаваха да гледам към определени точки на хоризонта. Какво трябваше да видя?“, разказва той.
След това се връща в САЩ с карти на Стоунхендж и започва да нанася върху тях позициите на камъните, арките, дупките и могилите.
Тук се намесва технологията. В Харвард-Смитсъновата обсерватория Хокинс и екипът му използват електронен компютър, за да изчислят какво би могло да се вижда по различните оси на паметника в периода, когато е бил построен.
Резултатите го впечатляват. Много от подредените елементи на Стоунхендж изглеждали така, сякаш сочат към позиции на изгряващото и залязващото Слънце и Луна.
„Стоунхендж е заключен към Слънцето и Луната толкова здраво, колкото приливите и отливите“, заявява Хокинс. Според него паметникът е бил астрономическа обсерватория – и то доста добра.
Особено го изненадва Луната. За разлика от Слънцето нейното движение е много по-сложно за наблюдение и предвиждане.
Праисторически „компютър“ и властта на жреците
Хокинс стига още по-далеч. Според него Стоунхендж едновременно е бил храм и обсерватория, защото за хората от онова време Слънцето и Луната са били богове.
Ако теорията му беше вярна, каменният кръг би могъл да се използва от жреци и владетели за укрепване на властта им.
Представата е почти кинематографична: древните жреци изчисляват предстоящо затъмнение, събират хората в равнината край Солсбъри, а когато Слънцето или Луната внезапно потъмняват, тълпата приема явлението като свръхестествен знак.
Не всички са били убедени
Още през 60-те години теорията на Хокинс среща сериозна съпротива.
Някои изследователи посочват, че три от 56-те дупки, на които той основава изчисленията си, може изобщо да не са били направени от хора, а да са резултат от растежа на дървета.
Британският археолог Ричард Аткинсън признава, че Стоунхендж вероятно има някаква астрономическа връзка, но предупреждава, че интерпретацията на тези особености трябва да бъде много внимателна.
С течение на времето новите археологически изследвания окончателно разклащат теорията за „каменния компютър“.
Според професор Майкъл Паркър Пиърсън днес идеята на Хокинс е „мъртва теория“ и по-скоро любопитна метафора за епохата, в която е била създадена.
Стоунхендж не е бил построен наведнъж
Една от големите слабости на старата теория е представата, че целият паметник представлява единна, внимателно изчислена конструкция.
Днес археолозите знаят, че Стоунхендж е изграждан на множество етапи в продължение на повече от 1500 години.
Освен това ориентациите към Слънцето и Луната не са достатъчно прецизни, за да превърнат паметника в инструмент за измерване на времето. Те са били приблизителни – с отклонение от около един-два градуса.
Затова според съвременните изследвания Стоунхендж по-скоро е бил монумент, който отбелязвал определени движения на Слънцето и Луната, отколкото прецизен древен астрономически инструмент.
Има доказателства, че хората във Великобритания са наблюдавали и вероятно са предсказвали лунни затъмнения още около 1000 г. пр.н.е. Но това е 1500–2000 години след разцвета на Стоунхендж.
Така „праисторическият компютър“ на Хокинс остава в историята – не като доказано предназначение на Стоунхендж, а като една от най-впечатляващите опити да бъде разкодиран вечният каменен пъзел.
