Симон Байлс се изповяда за най-тежкия момент не само в спортната си кариера, а вероятно в живота, който за твърде крехките 26 години е предложил куп изпитания на американската звезда.
Най-титулуваната гимнастичка в историята даде голямо и откровено интервю за "Венити Феър", в което не спести нищо - от детските си години, през триумфа и световната слава, кризата и кошмара на оттеглянето от олимпийските игри в Токио и голямото завръщане миналата година, когато отново помете конкуренцията на световното в Белгия.
Симон се ражда в Кълъмбъс, Охайо, като майка и страда от зависимост към алкохола и наркотиците. Расте със сестра си Адрия между дома им и специализиран такъв, в който майката ги дава и прибира през няколко месеца. На 5 я прибира дядото Рон, когото и днес тя нарича свой родител. Именно той и съпругата му Нели решават, че за Симон и Адрия най-добрият "старт на чисто" след Ада, в който са израснали до този момент, е спортът.
"Повечето деца отдавна бяха започнали отдавна със спорта, когато аз се появих в залата. Това е труден спорт, а и много скъп, но родителите ми (Рон и Нели всъщност) направиха и невъзможното, за да останем в залата със сестра ми.
Още от тогава в мен се е загнездило непоколебимото желание и амбиция, че трябва да побеждавам и да успея. Не мога да подведа хората, които са имали доверие в мен."
На 16 вече е звезда, печели титли и изумява света с представянията си. Но това идва на скъпа цена.
"Всеки вероятно мечтае като дете да е известен, да има слава, пари и да е звезда - казва Байлс. - Но когато това дойде, изведнъж се удряш челно в стена. Влизаш в криза на идентичност, в паническо търсене на отговори - какво да правя сега, коя съм аз, кои са тези хора около мен? Твоят живот вече не е само твой. Изключително сложно е, особено ако не си готов за това."
Идва и частта за игрите в Токио, след които някои американски медии, както и политици, я нарекоха "предател" и "дезертьор". Симон се оттегли след първата дисциплина на игрите, включително от отборната надпревара, където САЩ отстъпи златото на Русия.
Мозъкът ми и тялото ми бяха като отделени, те не работеха заедно. Не съм вярвала, че това е възможно, но бе съвсем реално и треперех от ужас.
В първите дни след това се чувствах така, сякаш съм подвела всички около себе си. Имам предвид отбора, страната си, целия свят. Ужасно беше."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
