Невероятна семейна история, достойна за филмов сценарий, промени живота на двама британци. След години приятелство те разбират, че всъщност са биологичен брат и сестра, разделени още при раждането.
Историята на Дейв Грийн и Андреа Ърмстън започва през 2005 г. на летището в Манчестър. Той ръководел автогарата към летището, а тя обслужвала вендинг автоматите. Запознали се случайно, но веднага открили, че между тях има необяснима близост.
Двамата станали неразделни приятели, говорели ежедневно по телефона, разменяли си съобщения и дори често довършвали изреченията си един вместо друг.
Едно признание променя всичко
Един ден по време на разговор Дейв споделил нещо, което почти никога не разказвал.
Казал, че е осиновен и че рожденото му име е Стюарт Праудлав. За Андреа това име било шок.
Моминската ѝ фамилия също била Праудлав, а майка ѝ от години разказвала, че преди тя да се роди е имала син, даден за осиновяване.
„Замръзнах. Не можех да кажа нито дума“, спомня си Андреа. Тя веднага се обадила на майка си и проверила рождената дата на изгубения си брат.
Оказало се, че съвпада напълно – 24 март 1966 година.
Пътят към дома
Без да губи време, Андреа се срещнала с Дейв и го качила в колата. Докато пътували към дома на майка им, той внезапно осъзнал, че маршрутът му е познат.
В продължение на години автобусната линия, която обслужвал като служител на летището, минавала покрай дома на биологичната му майка и училището на сестра му.
Без да подозира, той буквално е бил на метри от рожденото си семейство.
Среща след повече от три десетилетия
Когато най-накрая прекрачил прага, всички избухнали в сълзи. Последвали прегръдки, смях и моменти, които никой от тях не вярвал, че ще преживее. На камината в дома на майката все още стояла снимка на Дейв като бебе – изпратена от осиновителите му малко след осиновяването. Любопитното е, че същата снимка през всичките тези години била изложена и в дома на неговото осиновително семейство.
Обещание, изпълнено след години
Андреа знаела за съществуването на брат си още от дете. Тя дори обещала на майка си, че един ден ще го намери. Години по-късно това обещание се превърнало в реалност. „Изпълних обещанието си“, казва тя. Родителите й се разделили, затова мисълта, че някъде там има брат, я крепяла в годините на трудности.
„Все едно спечелихме от лотарията“
Дейв признава, че никога не е търсил биологичната си майка. Осиновителите му му дали щастливо детство и той не чувствал празнина в живота си.
Съдбата обаче решила друго. След като открили истината, братът и сестрата решили да живеят заедно в Стафордшър и да наваксат изгубените години.
Майка им вече не е сред живите, но и двамата са щастливи, че е успяла да прегърне отново сина си преди смъртта си.
„Да се намерим беше все едно да спечелим от лотарията“, казват днес Дейв и Андреа.
брат и сестра, семейна история, осиновяване, Манчестър, Великобритания, летище Манчестър, среща след години, семейство, Дейв Грийн, Андреа Ърмстън, човешки истории, BBC
