Септември може да постави началото на по-осезаем преход към есенно време. Очакванията са за студ и рязък спад на температурите Това показват последните дългосрочни анализи на атмосферната циркулация и развитието на полярния вихър, представени от синоптиците от Meteo Balkans.
Според прогнозите на Европейския център за средносрочни прогнози на времето – ECMWF, за стратосферата на ниво 10 hPa, през началото и първата половина на месеца над голяма част от Европа ще се запазят отрицателни температурни аномалии във високите слоеве на атмосферата.
Важно е да се уточни, че температурата на 10 hPa не представлява директна прогноза за условията на земната повърхност. В края на лятото полярният вихър в Северното полукълбо тепърва започва да се възстановява, а връзката между стратосферната циркулация и времето в България е значително по-слаба, отколкото през зимните месеци.
Въпреки това разпределението на геопотенциала и температурните отклонения може да даде полезен сигнал за общия характер на атмосферната циркулация.
Към момента моделите насочват към по-динамичен септември, през който топлите периоди ще се редуват с нахлувания на по-хладен въздух. Не се очаква месецът да бъде постоянно студен, но вероятността за продължителни горещини постепенно ще намалява.
Какво показва развитието на полярния вихър?
В края на август и началото на септември над Арктика се наблюдава постепенно оформяне на новия сезонен полярен вихър. Картите на ECMWF показват сравнително обширна област с отрицателни температурни аномалии на 10 hPa, обхващаща голяма част от Европа и северните ширини.
Това е интересен сигнал, който обаче трябва да бъде интерпретиран внимателно.
През септември стратосферният полярен вихър все още не е достатъчно развит, за да определя самостоятелно времето на Балканите. По-важна остава циркулацията в тропосферата, включително разположението на антициклоните и циклоните над Европа, Атлантическия океан и Средиземноморието.
Моделите все пак подсказват, че над континента може да се задържа по-хладна въздушна маса, а атмосферните процеси да бъдат по-динамични. За България това означава повишена вероятност от резки промени между топли и прохладни периоди.
Първо десетдневие: от 1 до 10 септември
Началото на месеца вероятно ще запази част от летния характер на времето, но горещините ще бъдат по-ограничени като продължителност.
През първите дни са възможни слънчеви и топли периоди, особено в низините и южните райони. Температурите в отделни дни могат да достигнат между 29 и 35 градуса, а на места да бъдат и малко по-високи.
Постепенно обаче атмосферата ще става по-неустойчива. При преминаването на студени фронтове и навлизането на по-хладен въздух ще нараства вероятността от валежи и гръмотевични бури.
Особено динамични могат да бъдат следобедните часове, когато нагряването на земната повърхност все още ще е достатъчно силно за образуването на купесто-дъждовна облачност.
Къде са възможни валежи?
Не са изключени краткотрайни, но интензивни валежи, придружени от гръмотевици и временно усилване на вятъра.
Рискът няма да бъде еднакъв за цялата страна. По-голяма вероятност за развитие на бури се очертава в Западна и Централна България, планинските райони и северните части на страната.
В Югоизточна България и по Черноморието по-често ще се запазват сухи и слънчеви периоди.
Температурите постепенно тръгват надолу
В началото на първото десетдневие стойностите ще бъдат около или малко над климатичните норми. Впоследствие се очаква постепенно понижение.
Към края на периода максималните температури в много райони все по-често ще бъдат между 23 и 29 градуса.
Второ десетдневие: от 11 до 20 септември
Средата на септември се очертава като един от най-интересните периоди на месеца.
На картата за 14 септември се вижда ясно изразена област с отрицателни температурни аномалии на ниво 10 hPa над Европа и значителна част от Северното полукълбо.
Това не означава автоматично студено време на земната повърхност, но съответства на тенденцията към отслабване на летния характер и постепенно преминаване към есенен режим на атмосферната циркулация.
През този период са възможни по-чести нахлувания на въздух от север и северозапад, а при подходяща синоптична обстановка – и от североизток.
Осезаеми захлаждания след атмосферните фронтове
По-хладните въздушни маси могат да доведат до чувствително понижение на температурите след преминаването на фронтовете.
В някои дни максималните стойности могат да останат между 20 и 26 градуса, а при по-сериозно нахлуване – да бъдат и по-ниски.
Сутрините постепенно ще стават чувствително по-хладни. В котловините и високите полета минималните температури могат да се понижават до 8–13 градуса, а при ясно и тихо време на отделни места да паднат под тези стойности.
В планинските райони есента ще започне да се усеща още по-осезаемо.
Възможни са значителни валежни процеси
Второто десетдневие може да се окаже и по-влажната част от месеца.
При образуване или преминаване на средиземноморски циклони са възможни значителни валежи над Южна България, Родопите, Странджа и останалите южни райони.
При преминаването на студени фронтове ще има условия и за краткотрайни, локално силни дъждове с гръмотевични бури.
Не е изключено времето да се променя бързо – от топло и слънчево към облачно, дъждовно и значително по-хладно само в рамките на 24–48 часа.
Трето десетдневие: от 21 до 30 септември
Прогнозната сигурност за последната третина на месеца е по-ниска, тъй като предоставените стратосферни карти достигат приблизително до средата на септември. Затова очакванията за този период трябва да се разглеждат като ориентировъчна тенденция, а не като конкретна дневна прогноза.
Сигналите обаче насочват към продължаване на динамичното време, характерно за прехода между лятото и есента.
Възможни са нови топли периоди, но вероятността за трайно установяване на горещо време вече ще бъде сравнително малка.
В отделни дни температурите отново могат да достигнат между 25 и 30 градуса, особено при пренос на по-топъл въздух от юг. След преминаването на атмосферни фронтове обаче ще следват бързи понижения.
Есента постепенно ще напомня за себе си
Към края на месеца есенният характер на времето ще се усеща все по-често.
Сутрините ще стават по-хладни, а в котловините и високите полета температурите могат да се понижават до около 5–10 градуса.
В планините стойностите ще бъдат значително по-ниски. При по-сериозно нахлуване на студен въздух не са изключени и първите зимни прояви по най-високите върхове.
По Черноморието морската вода ще продължи да оказва омекотяващо влияние и температурите ще се понижават по-бавно в сравнение с вътрешността на страната.
Валежите ще бъдат неравномерно разпределени
Един от важните акценти в дългосрочната прогноза е потенциално неравномерното разпределение на валежите.
Не се очаква непременно целият септември да бъде дъждовен. По-вероятни са кратки периоди с интензивни валежи, разделени от няколко последователни дни със сухо и слънчево време.
Особено внимание заслужават ситуациите с южна или югозападна циркулация, при които влажен въздух от Средиземноморието може да достигне Балканския полуостров.
При подобна конфигурация Южна България и планинските райони могат да получат значителни количества дъжд за кратък период. В същото време при определено разположение на атмосферните центрове северните части на страната могат да останат с по-малко валежи.
Тъй като става дума за дългосрочна тенденция, конкретните срокове, температури и райони с валежи подлежат на промяна при следващите актуализации на прогнозните модели.
