Астрономи разкриха ключови детайли за най-големия спътник на Сатурн – Титан. Отговорът може също да хвърли светлина върху произхода на красивите пръстени на планетата. Титан е обвит в гъста мъгла и е с размери на половината на Земята. Толкова е масивен, че гравитационното му привличане кара Сатурн да се клати и накланя. Титан се отдалечава от Сатурн със скорост от 11 сантиметра годишно, което е много по-бързо, отколкото астрономите са предполагали преди. В крайна сметка Титан може да бъде изхвърлена изцяло от орбитата си, съобщава Нова тв.
Но орбитата на Титан е само една от многото загадки, които астрономите се опитват да разрешат относно Сатурн и някои от неговите 274 луни. Много от въпросите са възникнали от данни, събрани от „Касини” - космически кораб, който е изследвал системата на Сатурн от 2004 до 2017 г.
Ново изследване комбинира предишни теории за образуването на Титан, данни от "Касини" и компютърни симулации, за да предложи нова история за произхода на най-големия спътник на Сатурн. Изследването беше публикувано този месец в The Planetary Science Journal.
„Предполагам, че преди около половин милиард години е имало допълнителна луна, която се е сблъскала с Титан и е станала част от него“, казва водещият автор Матия Чук, научен сътрудник в Института SETI в Маунтин Вю, Калифорния. SETI е организация с нестопанска цел, която изследва теми като планетарната наука, произхода на живота и извънземния разум.
Сблъсъкът може също да е довел до образуването на Хиперион - най-големия от несферичните спътници на Сатурн, който е далеч по-малък от Титан, с около 5% от диаметъра му. Според тази теория Хиперион може да е фрагмент, получен в резултат на сблъсъка между Титан и изгубената луна, или може да се е образувал по-късно от отломки, натрупани около орбитата на Титан.
Сливането между Титан и изгубената луна също може да е довело до образуването на пръстените на Сатурн, добавя Чук. „От това събитие Титан може да е предизвикал сблъсъци между някои от вътрешните луни, които са създали пръстените по-късно - може би преди 100 милиона години“, каза той.
Изследователите откриха ясни признаци на древен сблъсък в наклона на Сатурн, което е очевидно от пръстените му - газовият гигант се върти под ъгъл от 26,7 градуса в сравнение с равнината, в която обикаля около Слънцето. Преди мисията на "Касини", астрономите смятали, че гравитационните смущения, идващи от орбитата на съседния Нептун, са причинили наклона на Сатурн с течение на времето.
„Орбитата на Нептун е леко колеблива в Космоса. Орбитите на планетите са огромни и имат огромна енергия. Но въртенето на планетите е много, много по-малко, така че ако свържете тези две движения – орбитата на Нептун и въртенето на Сатурн – въртенето на Сатурн ще се промени", казва Чук.
Данните на "Касини" обаче показват, че двете планети не са точно синхронизирани, което сочи към липсващ елемент. През 2022 г. астрономите предположиха, че изгубена луна, която те нарекоха Chrysalis, е вероятно обяснение за сегашния наклон на Сатурн. Някога тя е обикаляла около планетата в продължение на милиарди години, допринасяйки за резонанса на Сатурн с Нептун. Но преди около 160 милиона години луната се е приближила твърде близо до Сатурн и е била разкъсана при събитие, което е създало пръстените на планетата и е изместило наклона ѝ.
Чук и колегите му усъвършенстват тази идея. Те предполагат, че събитието не е било просто сблъсък на луна със Сатурн и след това разпадане, а сблъсък между предшественици на Титан и Хиперион. „Наричам го прото-Хиперион, но е 1000 пъти по-голям - като по-малка версия на Титан“, каза Чук.
Тази изгубена луна се сблъсква с Титан и губи голяма част от масата си - събитие, което би обяснило отклоняващата се орбита на Титан и въртенето на Сатурн. „В момента Сатурн малко се клати и то прекалено бързо“, казва Чук. „Но ако се върнете няколкостотин милиона години назад, когато това да се случва, клатенето е било малко под необходимото, за да постигне резонанс с Нептун. А ако добавите още една луна, всичко става точно. И това обяснява всичко.“
С други думи, гравитацията и масата на изгубената луна са поддържали Сатурн и Нептун в синхрон и само нейното изчезване обяснява защо сега те са леко разместени. Ако сблъсъкът е създал и Хиперион в сегашния му вид - по-малко, въртящо се и неправилно оформено скалисто тяло, това би обяснило защо орбитата му е заключена с тази на Титан. Все още обаче не е ясно, казва Чук, дали Хиперион е фрагмент от предшественика на Титан или от изгубената луна, която се е сляла с него. Според изследването пръстените на Сатурн може да са се образували стотици милиони години след това събитие. Разширяващата се орбита на Титан е взаимодействала с някои от вътрешните луни на Сатурн, до такава степен, че те да се сблъскат помежду си. Част от образувалите се отломки са оцелели като пръстените.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
