Светът на науката се сбогува с едно от най-изумителните създания, които някога са участвали в изследвания върху интелекта на приматите. Шимпанзето Ай – животното, което разпознаваше над 100 китайски йероглифа, английската азбука, числата от 0 до 9 и 11 различни цвята – почина на 49-годишна възраст от многократна органна недостатъчност.
Ай не беше просто участник в научни експерименти. Тя беше феномен. Живо доказателство, че границата между човешкия и животинския ум е много по-тънка, отколкото сме си представяли.
Началото на една необикновена научна съдба
Ай, чието име на японски означава „любов“, пристига в Япония през 1977 г. от Западна Африка. Тогава никой не подозира, че това младо шимпанзе ще промени разбирането ни за когнитивните способности на приматите.
Още в първите години в Приматологичния институт към Университета в Киото тя показва необичайна любознателност и бързо усвояване на символи, форми и цветове. Именно това я превръща в централна фигура на т.нар. Ai Project – дългогодишна научна програма, посветена на изучаването на възприятието, паметта и езиковите способности на шимпанзетата.
Шимпанзето, което „четеше“ и рисуваше
През годините Ай демонстрира умения, които доскоро се смятаха за изключително човешки.
В едно от най-известните изследвания тя разпознава китайския йероглиф за „розово“ и правилно избира розов квадрат сред няколко цветови опции.
В друго – когато ѝ показват ябълка, тя съставя „виртуална ябълка“ на компютърния екран, избирайки комбинация от геометрични фигури: правоъгълник, кръг и точка.
Тези експерименти не просто доказват, че шимпанзетата могат да разбират символи. Те показват, че могат да създават абстрактни представи, да ги комбинират и да ги използват за комуникация – умение, което доскоро се смяташе за уникално човешко.
Научна звезда, призната по целия свят
Способностите на Ай я превръщат в истинска знаменитост. Тя става обект на десетки научни публикации, включително в престижното списание Nature, и участва в множество документални филми и телевизионни програми.
Медиите я наричат „гений“, а приматолозите – „революция в разбирането на животинския ум“.
Майка и учител: наследството на Ай
През 2000 г. Ай ражда син – Аюму. Той също става известен в научните среди със своята феноменална краткосрочна памет, надминаваща тази на хората в някои тестове.
Изследванията върху двамата разкриват как знанията се предават между поколенията при приматите – ключов въпрос за разбирането на еволюцията на човешкия интелект.
Последните години и голямото сбогуване
Ай прекарва живота си под грижите на учените от Центъра за еволюционните корени на човешкото поведение към Университета в Киото. До последно тя участва в изследвания, макар и с по-лек режим.
На 9 януари 2026 г. Ай умира, заобиколена от екипа, който я познаваше като личност, а не просто като обект на изследване.
От института заявиха, че тя е „разкрила за първи път различни аспекти на ума на шимпанзетата“ и е помогнала да бъде изградена „експериментална рамка за разбиране на еволюцията на човешкия ум“.
Гений, който промени науката
Ай оставя след себе си наследство, което надхвърля границите на биологията. Тя показа, че интелектът не е монопол на човека. Че езикът, паметта, творчеството и логиката могат да се проявят и в други видове.
И най-важното – че когато гледаме животните в очите, понякога виждаме отражение на самите себе си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
