Френската актриса, писателка и певица Марина Влади почина на 88-годишна възраст. Тя е издъхнала в дома си, заобиколена от близките си и своите животни, съобщиха децата ѝ. Те описаха живота ѝ като „дълъг, красив и пълноценен“.
С нея си отива една от разпознаваемите фигури на европейското кино от втората половина на ХХ век. Марина Влади оставя след себе си десетки роли, работа с някои от големите режисьори на своето време, литературни книги и наградата за най-добра актриса от кинофестивала в Кан.
Но за милиони хора в Източна Европа името ѝ завинаги остава свързано и с Владимир Висоцки – поета, актьора и певеца, с когото преживява любов, разделена между Париж и Москва и превърнала се в легенда.
Момичето от семейство на руски емигранти
Марина Влади е родена на 10 май 1938 г. в Клиши край Париж като Катрин Марина дьо Поляков-Байдаров. Родителите ѝ са руски емигранти – баща ѝ Владимир Поляков е оперен певец, а майка ѝ Милица е танцьорка.
Марина е най-малката от четири сестри, свързали живота си с изкуството. Още като дете попада пред камерата и постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите млади актриси във френското кино.
Сред ранните филми, които привличат внимание към нея, е „Преди потопа“ на Андре Кайат от 1954 г. Огромна популярност ѝ носи и „Колдунья“ от 1956 г.
От „Принцесата на Клев“ до триумфа в Кан
В началото красотата ѝ често определя ролите, които получава, но Влади постепенно се измъква от образа на екзотичната млада звезда и търси все по-сложни персонажи.
През 1961 г. Жан Деланой я избира за „Принцесата на Клев“ – екранизация на знаменития роман на Мадам дьо Лафайет.
Само две години по-късно идва най-голямото отличие в кинокариерата ѝ. През 1963 г. Марина Влади печели наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан за ролята си във филма на Марко Ферери L'ape regina, известен международно и като The Conjugal Bed.
Следват десетилетия пред камерата и срещи с големи имена на европейското кино. Влади работи с Орсън Уелс във „Фалстаф“, с Жан-Люк Годар в „Две или три неща, които знам за нея“, с Бертран Таверние в „Нека празникът започне...“, а по-късно и с Еторе Скола в „Сплендор“.
И тогава идва Висоцки
Киното прави Марина Влади звезда. Владимир Висоцки променя живота ѝ.
Двамата се срещат през 60-те години. Висоцки вече е сред най-ярките лица на московския театър „Таганка“ – актьор, поет и певец с дрезгав глас, чиито песни се разпространяват на магнетофонни записи от ръка на ръка из целия Съветски съюз.
През декември 1970 г. двамата сключват брак.
Започва необикновен семеен живот от двете страни на Желязната завеса. Тя живее и работи основно във Франция, той е в Москва. Следват самолети, разрешения за пътуване, безкрайни телефонни разговори, раздели и нови срещи.
Влади прекарва все повече време в Москва, а Висоцки успява да пътува зад граница и да бъде с нея. Връзката им продължава десет години – до смъртта му.
25 юли 1980 г.
Владимир Висоцки умира в Москва на 25 юли 1980 г. Той е само на 42 години.
За Марина Влади загубата не се превръща просто в далечен спомен. Седем години по-късно тя издава книгата „Владимир, или прекъснатият полет“ (Vladimir ou le Vol arrêté).
Това е болезнено личният ѝ разказ за човека зад легендата – за любовта им, разстоянието, славата, зависимостите и живота на Висоцки в Съветския съюз.
Книгата се превръща в едно от най-известните свидетелства за живота на поета.
Животът след Висоцки
Марина Влади има богат личен живот и преди срещата си с Висоцки. Сред съпрузите ѝ е известният френски актьор и режисьор Робер Осейн, от когото има двама синове. След смъртта на Висоцки дългогодишният ѝ партньор е известният френски лекар и общественик Леон Шварценберг, който умира през 2003 г.
С годините Влади все по-рядко се появява в киното и се обръща към литературата. Пише романи, разкази, мемоари и есета.
На 24 септември 2026 г. семейството ѝ съобщи, че тя е починала у дома на 88 години – сред хората и животните, които обича.
