Френската актриса, писателка и певица Марина Влади почина на 88-годишна възраст. Тя е издъхнала в дома си, заобиколена от близките си и своите животни, съобщиха децата ѝ. Те описаха живота ѝ като „дълъг, красив и пълноценен“.
С нея си отива една от разпознаваемите фигури на европейското кино от втората половина на ХХ век. Марина Влади оставя след себе си десетки роли, работа с някои от големите режисьори на своето време, литературни книги и наградата за най-добра актриса от кинофестивала в Кан.
Но за милиони хора в Източна Европа името ѝ завинаги остава свързано и с Владимир Висоцки – поета, актьора и певеца, с когото преживява любов, разделена между Париж и Москва и превърнала се в легенда.
Момичето от семейство на руски емигранти
Марина Влади е родена на 10 май 1938 г. в Клиши край Париж като Катрин Марина дьо Поляков-Байдаров. Родителите ѝ са руски емигранти – баща ѝ Владимир Поляков е оперен певец, а майка ѝ Милица е танцьорка.
Марина е най-малката от четири сестри, свързали живота си с изкуството. Още като дете попада пред камерата и постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите млади актриси във френското кино.
Сред ранните филми, които привличат внимание към нея, е „Преди потопа“ на Андре Кайат от 1954 г. Огромна популярност ѝ носи и „Колдунья“ от 1956 г.
От „Принцесата на Клев“ до триумфа в Кан
В началото красотата ѝ често определя ролите, които получава, но Влади постепенно се измъква от образа на екзотичната млада звезда и търси все по-сложни персонажи.
През 1961 г. Жан Деланой я избира за „Принцесата на Клев“ – екранизация на знаменития роман на Мадам дьо Лафайет.
Само две години по-късно идва най-голямото отличие в кинокариерата ѝ. През 1963 г. Марина Влади печели наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан за ролята си във филма на Марко Ферери L'ape regina, известен международно и като The Conjugal Bed.
Следват десетилетия пред камерата и срещи с големи имена на европейското кино. Влади работи с Орсън Уелс във „Фалстаф“, с Жан-Люк Годар в „Две или три неща, които знам за нея“, с Бертран Таверние в „Нека празникът започне...“, а по-късно и с Еторе Скола в „Сплендор“.
И тогава идва Висоцки
Киното прави Марина Влади звезда. Владимир Висоцки променя живота ѝ.
Двамата се срещат през 60-те години. Висоцки вече е сред най-ярките лица на московския театър „Таганка“ – актьор, поет и певец с дрезгав глас, чиито песни се разпространяват на магнетофонни записи от ръка на ръка из целия Съветски съюз.
През декември 1970 г. двамата сключват брак.
Сватбата няма нищо общо с представата за брак между две знаменитости.
Церемонията в московския Грибоедовски граждански регистър е кратка и без излишна тържественост. Няма дори марш на Менделсон. Булката и младоженецът пристигат с поло – двама вече зрели хора, преживели предишни бракове и имащи общо петима синове от предишните си връзки.
След това идва сватбеното им пътешествие в Грузия.
Но приказката бързо отстъпва място на реалността.
Осем месеца в Москва заради него
Марина Влади прави огромни компромиси, за да бъде до Висоцки. По нейни спомени тя прекарва до осем месеца годишно в Москва, докато децата ѝ могат да идват при нея в СССР основно през ваканциите.
Висоцки също постепенно получава възможност да пътува зад граница и двамата прекарват време заедно извън Съветския съюз.
Тяхното семейство обаче никога не се побира в един дом.
Те живеят между две държави и две политически системи. Понякога любовта им се състои от срещи за няколко дни. Понякога – само от гласа на другия в телефонната слушалка.
И точно тази раздяла се превръща в част от творческия свят на Висоцки. Някои от песните му от този период са свързвани с отношенията му с Марина и с живота им на разстояние.
Тя вярва, че може да го спаси
Но в тяхната история има и много по-тъмна страна.
Висоцки се бори със зависимости и периоди на тежко саморазрушително поведение. Марина не наблюдава това отстрани. Опитва се да го измъква от кризите, търси го, когато изчезва, грижи се за него и дълго вярва, че любовта може да бъде спасителен пояс.
По-късно тя ще разкаже за всичко това без сантиментална украса.
Самата Влади смята, че бракът им е дал на Висоцки и известна защита в отношенията му със съветската власт. Но дори тя не успява да го предпази от самия него.
Имало е и мечта за общо дете.
В мемоарите си Влади разкрива, че в началото на съвместния им живот Висоцки искал двамата да имат дете. Тя отказала. Семейството им и без това било разкъсано между държави, деца и професионални ангажименти.
Години след смъртта му Влади ще напише, че трагичният край я е убедил колко болезнена би била съдбата и на това дете, останало без баща.
Започва необикновен семеен живот от двете страни на Желязната завеса. Тя живее и работи основно във Франция, той е в Москва. Следват самолети, разрешения за пътуване, безкрайни телефонни разговори, раздели и нови срещи.
Влади прекарва все повече време в Москва, а Висоцки успява да пътува зад граница и да бъде с нея. Връзката им продължава десет години – до смъртта му.
25 юли 1980 г.
Владимир Висоцки умира в Москва на 25 юли 1980 г. Той е само на 42 години.
За Марина Влади загубата не се превръща просто в далечен спомен. Седем години по-късно тя издава книгата „Владимир, или прекъснатият полет“ (Vladimir ou le Vol arrêté).
Това е болезнено личният ѝ разказ за човека зад легендата – за любовта им, разстоянието, славата, зависимостите и живота на Висоцки в Съветския съюз.
Книгата се превръща в едно от най-известните свидетелства за живота на поета.
Животът след Висоцки
Марина Влади има богат личен живот и преди срещата си с Висоцки. Сред съпрузите ѝ е известният френски актьор и режисьор Робер Осейн, от когото има двама синове. След смъртта на Висоцки дългогодишният ѝ партньор е известният френски лекар и общественик Леон Шварценберг, който умира през 2003 г.
С годините Влади все по-рядко се появява в киното и се обръща към литературата. Пише романи, разкази, мемоари и есета.
На 24 септември 2026 г. семейството ѝ съобщи, че тя е починала у дома на 88 години – сред хората и животните, които обича.
