Необикновеното имение на османски паша преживява война, недовършен строеж и удивително възраждане
Когато вятърът нахлувал през недовършените етажи на необичайното имение край Босфора, от сградата се разнасял зловещ вой. Съседите започнали да шепнат за духове, за загадъчна красавица и за тайни, които богат османски паша искал да скрие от света. Повече от век по-късно червената кула продължава да се извисява над водите на Истанбул. Само че днес зад нейните прозорци вместо призраци се появяват образи, родени от изкуствен интелект. Историята на „Перили кьошк“, прочутата Къща на духовете, е по-странна от много измислени легенди.
Имението трябвало да бъде приказен дворец
На европейския бряг на Босфора, в квартал Румелихисар, се издига постройка, която трудно може да бъде сбъркана с друга. Червени тухли, каменни детайли, високи прозорци, тераси и тясна кула с островръх покрив я отличават сред крайбрежните къщи. Недалеч е мостът „Фатих Султан Мехмед“, а от горните етажи се разкриват гледки по протежение на прочутия проток.
Истинското име на сградата е имението на Юсуф Зия паша. В началото на XX век той е свързан с двора на Абас Хилми II, последния хедив, или управител на Египет под османска власт. Пашата разполага със средства и влияние и решава да построи дом, който да отговаря на положението му. Замисълът е повече от обикновена лятна резиденция. Имението трябва да се превърне в забележителност, която да прави впечатление дори на преминаващите по Босфора кораби.
Строежът започва през второто десетилетие на миналия век. Архитектурата съчетава разкошния вкус на епохата с особеното желание на заможните истанбулски фамилии да живеят близо до водата. Босфорът по онова време вече е прочут със своите дворци, дървени вили и великолепни крайбрежни резиденции. Но точно когато мечтата на пашата придобива очертания, историята се намесва по най-жестокия начин.
Войната оставя отворена вратата за духовете
През 1914 г. избухва Първата световна война. След влизането на Османската империя в конфликта работниците, които строят имението, са мобилизирани и работата спира. Част от сградата остава завършена, но вторият и третият етаж така и не получават предвидения си облик.
Тъкмо тези празни пространства раждат най-устойчивата история за къщата. Вятърът преминава през незавършените помещения и издава необичайни звуци, които нощем звучат още по-страшно. Съседите започват да наричат сградата „Перили кьошк“ - обитаваното от духове имение. Обяснението присъства и в историческите сведения на музея Borusan Contemporary, който днес се помещава там.
През десетилетията недовършените етажи придобиват собствен живот във въображението на хората. От улицата тъмните прозорци изглеждат като затворени очи, а високата кула само подсилва усещането за загадка. Истинската причина за странните звуци вероятно е напълно земна, но добрата легенда рядко се нуждае от доказателства, за да оцелее.
Ревнивата любов и истинските обитатели
Най-пикантното предание разказва, че пашата бил безумно ревнив към своята красива съпруга. За да я скрие от погледите на останалите мъже, той уж я затворил във високата кула. В някои версии се твърди дори, че не позволил да бъдат изградени стълби, по които други хора да стигат до нея. Друг разказ говори за приказно красива девойка, починала в имението, чийто дух продължавал да броди из него.
Това са градски легенди, а не установени исторически събития. Документалната история разкрива по-сложна, но и по-човешка картина. Според турското Министерство на културата и туризма Юсуф Зия паша действително живял в частично завършената къща със своята втора съпруга Небие ханъм и трите й дъщери от предишен брак. Той умира през 1926 г., но историята на семейството там не приключва.
Наследниците продължават да обитават сградата чак до 1993 г., като на първия етаж живеят и наематели. Следователно Къщата на духовете не е била пустеещ дворец, захвърлен след смъртта на собственика. Зад тайнствената фасада десетилетия наред се е развивал съвсем обикновен човешки живот, докато част от помещенията са оставали недовършени.
Английски тухли връщат блясъка на старото имение
Новият живот на сградата започва през 1993 г., когато тя е продадена на предприемача Басри Ердоган. Предстои трудна задача - да се довърши строежът, без да бъде изгубен неповторимият облик, който е превърнал къщата в една от забележителностите на Босфора.
Между 1995 и 2000 г. архитектът Хакан Къран ръководи мащабното преустройство. Запазен е характерният външен вид, но вътрешността е изградена за нуждите на съвременна офис сграда. При реконструкцията са използвани 2800 кубически метра бетон и 350 тона желязо. За фасадата са доставени тухли от Англия, подбрани така, че да се доближават максимално до историческия образ на имението.
От някогашната недовършена резиденция се ражда десететажна сграда, в която старото и новото съществуват заедно. Отвън тя продължава да изглежда като замък от друга епоха. Отвътре вече има просторни помещения, модерни комуникации и място за произведения на изкуството.
През 2007 г. тук се установява холдингът „Борусан“, а от 2011 г. сградата започва да приема посетители и като център за съвременно изкуство. Именно тази промяна дава на старото прозвище ново, неочаквано значение.
Духовете се връщат като изкуствен интелект
През есента на 2026 г. в Къщата на духовете се случва нещо, което сякаш е измислено специално за нейната история. Музеят Borusan Contemporary открива изложба със заглавие „Haunted“, което отново препраща към призраците. Този път обаче загадъчните обитатели не са герои от страшни предания, а невидимите технологии на съвременния свят.
Изложбата започна на 19 септември т.г. и по обявената програма ще продължи до 15 август 2027 г. В нея участват творци като Мемо Актен, Рафаел Лозано-Хемер, Куайола, екипът teamLab и други известни имена на дигиталното изкуство. Произведенията използват светлина, движение, звук, алгоритми и изкуствен интелект, за да поставят въпроса какво е истинско и какво е създадено от машини.
Любопитното е, че изложбата използва дори древногръцката загадка на Сфинкса, която Едип успява да разреши. Някога въпросът е бил какво представлява човекът. Днес творците питат дали в свят, в който машините могат да създават изображения и да вземат решения, отговорът остава толкова прост.
В паралелна изложба италианският фотограф Оливо Барбиери показва „Време, пространство, геометрия“. Неговите необичайни гледни точки преобразяват познати градове, древни руини и природни пейзажи, така че реалността понякога прилича на миниатюрен макет. Сред заснетите археологически места са Ефес, Хиераполис и Афродизиас.
Иронията е прекрасна. Преди сто години хората чували в празните етажи същества, които никой не можел да види. Днес посетителите влизат именно там, за да срещнат образи, които съществуват благодарение на невидими компютърни процеси.
Къщата на духовете вече отваря врати за туристите
За любителите на необичайни места „Перили кьошк“ предлага рядка комбинация от архитектура, легенди и изкуство. През работната седмица сградата се използва за офисите на „Борусан“, а в събота и неделя посетителите могат да разгледат музейните пространства.
Стандартният билет е 350 турски лири, а за определени категории посетители има намаления. Освен изложбите впечатляват терасите и гледката към Босфора, където непрекъснато се разминават кораби и малки плавателни съдове. От високите части на сградата се виждат двата бряга на протока, който от векове свързва Черно и Мраморно море и разделя Европа от Азия.
Истанбул предлага стотици исторически забележителности, но малко от тях съчетават толкова необикновено минало с възможността да се види как изкуството на бъдещето оживява в стара резиденция.
Днес няма доказателства, че в дома на пашата някога са живели духове. Но това едва ли ще попречи на минувачите да погледнат към високата червена кула с известно любопитство. Някога войната оставила това имение недовършено, а въображението на хората го населило с призраци. Сега същата сграда събира миналото и бъдещето по начин, който дори Юсуф Зия паша трудно би могъл да си представи.
