Три метеорни потока ще ни дадат повод да погледнем към нощното небе през ноември. Сред метеорите може да се появят и особено ярки, наречени болиди. А към края на месеца ни очаква първата суперлуна от януари насам. Дългите тъмни нощи предлагат добри възможности и за наблюдение на северното сияние в страни като Исландия и Норвегия. От България то се вижда рядко, при особено силни геомагнитни бури. Появата му обаче не може да се предвиди с точна дата седмици предварително.
Има осем възможности за наблюдение през месеца по часовото време в България. Посочените часове за изгрев и залез на Луната са за София и се различават според местоположението и местния хоризонт, пише National Geographic.
Луната край Марс и Юпитер: 2 и 3 ноември
В началото на месеца Луната ще премине последователно край Марс и Юпитер. Потърсете ги след полунощ в източната част на небето. С напредването на нощта те ще се издигат все по-високо. Наблизо ще блести Регул, най-ярката звезда в съзвездието Лъв.
От България наблюдавайте в ранните часове на 2 и 3 ноември. На 3 ноември Луната изгрява около 00:34 ч. за София, затова започнете след 01:00 ч. Видимото ѝ положение спрямо двете планети ще се промени осезаемо от едната сутрин до другата.
В съседното съзвездие Рак се намира разсеяният звезден куп Ясли, известен и като „Кошерът“ (M44). Под тъмно небе той изглежда като бледо размито петънце. Бинокълът разкрива отделни звезди от купа, който съдържа около 1000 звезди. Приложение с карта на небето ще ви помогне да го откриете.
Максимуми на Тауридите: около 5 и 12 ноември
Болид от метеорния поток Тауриди прорязва небето над акация в лагер близо до Националния парк „Амбосели“ в Кения. Тауридите имат два максимума през ноември и са известни с ярките си, бавно движещи се метеори, които могат да озарят тъмното небе.
Ноември започва с два сродни метеорни потока: Южните и Северните Тауриди. Те не са особено активни и обикновено се виждат само по няколко метеора на час. Известни са обаче с ярките си болиди.
През 2026 г. максимумът на Южните Тауриди е около 5 ноември, а на Северните Тауриди около 12 ноември. Активността им остава сравнително висока в продължение на няколко нощи, затова си струва да наблюдавате и около тези дати. Новолунието на 9 ноември осигурява благоприятни условия между двата максимума.
И двата потока могат да се наблюдават от цяла България. Подходящи са нощите на 5 срещу 6 и на 12 срещу 13 ноември, както и съседните нощи. Наблюдавайте около полунощ, когато съзвездието Телец е високо над хоризонта. В него се намират радиантите на потоците: областите, от които метеорните следи привидно се раздалечават.
Изберете тъмно място с широк изглед към небето. За наблюдение на метеори не са необходими бинокъл или телескоп.
Новолуние: 9 ноември
Ноември е подходящ за наблюдение на обекти като мъглявината Орион и галактиката Андромеда. Те се открояват най-добре под тъмно небе без лунна светлина.
Новолунието настъпва на 9 ноември в 09:02 ч. Тогава самата Луна не се вижда. Вечерта и нощите около тази дата предоставят добра възможност за наблюдение на галактики, мъглявини и звездни купове.
От България галактиката Андромеда е удобна цел още през вечерните часове. За мъглявината Орион изчакайте по-късно през нощта, когато съзвездието се издигне по-високо над хоризонта. Бинокълът помага да откриете обектите, а телескопът разкрива повече подробности.
Ако предпочитате наблюдение с помощта на специалист, проверете програмите на астрономическите обсерватории и планетариумите, които приемат посетители.
Марс и Юпитер един до друг: средата на ноември
Планетен парад се простира по нощното небе. В средата на ноември преди изгрев могат да се наблюдават Марс, Юпитер, Меркурий и Венера. Далечният Уран може да се види с бинокъл или телескоп.
Около 15 и 16 ноември Марс и Юпитер ще изглеждат особено близо един до друг. Ъгловото разстояние между тях ще бъде около 1,2°, малко повече от два видими лунни диаметъра. Потърсете ги след полунощ, като към края на нощта ще бъдат значително по-високо над хоризонта.
Преди изгрев ще можете да видите и Венера и Меркурий, ниско над югоизточния хоризонт. Четирите планети няма да бъдат събрани в малка област: Марс и Юпитер ще са по-високо в небето, а Венера и Меркурий по-близо до хоризонта.
Гледката е достъпна от цяла България. Изберете място с открит изглед на изток и югоизток. Наблюдавайте приблизително час преди изгрев. Особено за Меркурий ще ви е необходим свободен нисък хоризонт, защото планетата лесно се скрива зад хълмове, сгради или утринна мъгла.
Продължете да следите тази част на небето и към 30 ноември, когато Луната отново ще се появи край Марс, Юпитер и Регул.
Максимум на Леонидите: нощта на 17 срещу 18 ноември
Леонидите са активни през по-голямата част от ноември. Характерни за тях са бързите ярки метеори, някои от които оставят светещи следи.
През 2026 г. основният максимум се очаква около 01:45 ч. на 18 ноември. Прогнозната активност е около 15 метеора на час при идеални условия. Това е стандартизирана оценка за много тъмно небе и радиант в зенита. Реално видимият брой обикновено е по-нисък.
От България наблюдавайте след полунощ до зазоряване на 18 ноември. Радиантът в съзвездието Лъв изгрява около 23:30 ч. Луната залязва около 00:06 ч. за София, след което светлината ѝ няма да пречи на наблюденията.
Намерете тъмна местност с широк изглед към небето. Не се взирайте само в съзвездието Лъв: метеорите могат да се появят в различни части на небето.
Меркурий в максимална западна елонгация: 21 ноември
Меркурий често се губи в слънчевото сияние. Утрините около 21 ноември ще предложат добра възможност да го открием.
На 21 ноември в 01:31 ч. планетата достига максимална западна елонгация от приблизително 19,6°. Това е най-голямото ѝ видимо ъглово отстояние западно от Слънцето при тази поява. Терминът описва положението ѝ на небето, а не физическото ѝ разстояние от звездата.
От България търсете Меркурий ниско на югоизток в утрините около 20, 21 и 22 ноември. За София подходящ ориентир е времето около 06:30 ч., преди небето да изсветлее силно. Ярката Венера ще се вижда в същата част на небето.
Нужен е свободен хоризонт. Ако използвате бинокъл или телескоп, приключете наблюдението достатъчно преди изгрев, за да избегнете случайно насочване към Слънцето.
Суперлуна: 24 ноември
Суперлуна изгрява зад осилест бор. Ноемврийското пълнолуние, известно като „Боброва луна“, ще бъде първата суперлуна от януари насам. Луната ще изглежда по-голяма и по-ярка от обикновено, тъй като ще бъде близо до най-близката до Земята точка от орбитата си.
На 24 ноември ще настъпи първото суперпълнолуние от януари 2026 г. насам. Ноемврийското пълнолуние е известно в северноамериканската традиция като „Боброва луна“.
„Суперлуна“ не е официален астрономически термин. Обикновено с него се обозначава пълнолуние, което настъпва близо до перигея, най-близката до Земята точка от лунната орбита. Няма единен общоприет праг за това определение.
При сравнение на крайните случаи видимият диаметър на Луната може да бъде до около 14% по-голям, а яркостта ѝ до около 30% по-висока спрямо пълнолуние близо до апогея, най-далечната точка от орбитата ѝ. Разликата спрямо обичайно пълнолуние е по-малка и невинаги се забелязва лесно.
Пълнолунието настъпва около 16:53 ч. българско време. За София Луната изгрява около 16:24 ч. на североизток. Местни възвишения и сгради могат да забавят появата ѝ пред наблюдателя.
Изгревът е особено подходящ момент за наблюдение. Ниско над хоризонта Луната често изглежда огромна заради лунната илюзия, а земната атмосфера може да я обагри в оранжево. Тези ефекти се наблюдават и при други пълнолуния.
Гледката ще бъде достъпна от цяла България при ясно небе. За вечерта на 24 ноември изберете място с открит североизточен хоризонт. Друга възможност е да наблюдавате залязващата Луна на северозапад сутринта на 25 ноември
Уран в опозиция: нощта на 25 срещу 26 ноември
Седмата планета от Слънцето е трудна за откриване заради огромното си разстояние от Земята. В края на ноември условията за наблюдението ѝ ще бъдат сред най-добрите за годината.
Уран достига опозиция на 26 ноември в 00:41 ч. българско време. Тогава се намира в противоположната на Слънцето посока на небето и е над хоризонта през почти цялата нощ.
От България го търсете в съзвездието Телец, недалеч от звездния куп Плеяди. Вечерта ще бъде в източната част на небето, а около полунощ ще се издигне високо на юг.
Бинокълът ще помогне да го откриете с помощта на подробна звездна карта. Телескопът може да разкрие миниатюрния му диск.
Почти пълната Луна обаче ще затруднява наблюдението на слабосветещата планета. Затова си струва да потърсите Уран и по-рано през месеца, когато лунната светлина е по-слаба.
Откъде да наблюдаваме в България?
Изброените планетни срещи, метеорни потоци и пълнолунието могат да се наблюдават от цялата страна при ясно небе и подходящ хоризонт. Новолунието осигурява тъмни нощи, без самата Луна да бъде видима.
За метеорите, звездните купове, мъглявините и галактиките избирайте места далеч от осветени населени райони. Подходящи могат да бъдат открити местности в Родопите, Странджа или Добруджа, стига наблизо да няма силни източници на светлина.
За Меркурий и изгрева на Луната особено важен е свободният хоризонт в съответната посока. Неосветен крайбрежен участък с открит изглед също може да предложи добри условия.
Източник: Блиц
