Кардиолог, бивш банкер, баскетболна легенда и известен учен са сред лицата на историческата промяна
Победата на студентското движение на парламентарните избори в Сърбия сложи край на 14-годишното господство на политическия лагер на Александър Вучич. Но след празненствата по улиците на Белград идва далеч по-трудният въпрос: кой ще управлява страната и накъде ще я поведе? Новото мнозинство обещава борба с корупцията и възстановяване на демократичните институции, но обединява хора с различни възгледи за Европейския съюз, Русия и Косово. На карта е заложена не само смяната на властта, а бъдещото място на Сърбия в Европа и на Балканите.
Победа, която промени политическата карта
Предсрочните парламентарни избори в неделя донесоха убедителна победа на „Студентската листа - Студентите побеждават“. Според последните предварителни данни движението получава около 53% от гласовете и самостоятелно мнозинство в 250-местния парламент. Коалицията около Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич остава далеч назад. Окончателните резултати все още не са утвърдени, но разликата е достатъчно голяма, за да не поставя под съмнение победителя.
Самият Вучич призна поражението още в изборната нощ. Той се беше отказал от президентския пост, за да оглави листата на своя политически лагер и да се върне във властта като премиер. Планът му обаче беше провален от движението, което близо две години организираше масови протести срещу управлението.
Началото беше поставено през ноември 2024 г., когато срутването на козирка на ремонтираната железопътна гара в Нови Сад отне живота на 16 души. Трагедията предизвика обвинения в корупция и безконтролно разходване на публични средства. Недоволството постепенно обхвана цялата страна, а студентите успяха да обединят хора, които дотогава трудно намираха общ политически език.
Наблюдатели определят резултата като изключителна победа на борбата срещу корупцията. Те правят паралел с поражението на Виктор Орбан в Унгария, но предупреждават, че отстраняването на дългогодишното управление е само началото на демократичните промени.
Кардиолог или банкер начело на правителството
Най-голямата непосредствена неизвестна е името на бъдещия премиер. Студентското движение умишлено избягваше да издига един-единствен лидер. Кандидатите му бяха подбирани чрез студентски събрания, а сред тях попаднаха лекари, университетски преподаватели, икономисти, артисти и спортисти.
Едно от най-обсъжданите имена е кардиологът Илия Сърданович, професор в Медицинския факултет на университета в Нови Сад. Той оглави кандидатската листа и се превърна в едно от най-разпознаваемите лица на протестите. Сърданович обещава по-достъпно здравеопазване, борба с корупцията и държава, която работи за гражданите.
Друг възможен кандидат е 59-годишният икономист Деян Шошкич, бивш управител на сръбската централна банка. Той подаде оставка през 2012 г., протестирайки срещу законодателни промени, които според него застрашаваха независимостта на институцията. Шошкич настоява за финансова дисциплина, стабилни публични финанси и икономика, способна да осигури трайно увеличение на доходите. По време на кампанията той дори предложи корекция на курса на динара, която да направи сръбския износ по-конкурентоспособен.
Сред популярните лица на движението е и легендарният баскетболист Деян Бодирога, настоящ президент на Евролигата. Той използва огромната си обществена популярност, за да подкрепи студентските протести и предизборната кампания.
Четвъртата важна фигура е професорът по органична химия Радомир Саичич, член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Именно той обяви победата на студентите в изборната нощ. Саичич е споменаван от анализатори и като възможен кандидат на движението за предстоящите президентски избори.
Четиримата са представяни като част от новото поколение обществени лидери, но подчертава, че нито един от тях все още не е официално определен за премиер.
Брюксел очаква промяна, но не и бърз завой
Геополитическият избор е най-деликатното изпитание пред бъдещото правителство. Сърбия от години е кандидат за членство в Европейския съюз, но преговорите са практически блокирани. Вучич поддържаше европейската перспектива, докато едновременно развиваше тесни отношения с Русия и Китай.
Победата на студентите създава възможност за подобряване на отношенията с Брюксел. Европейските институции вече показаха готовност да подкрепят демократичните реформи. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща разговаря със Сърданович, а еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви, че ЕС е готов да съдейства на бъдещото сръбско правителство.
Това обаче не означава автоматично ускорено присъединяване. Самият Сърданович посочи, че европейската интеграция не е непосредственият приоритет на новото управление. Според него първо трябва да бъдат възстановени институциите и да се преодолеят вътрешните проблеми.
Студентското движение обсъжда и възможността за референдум относно членството в ЕС. Така въпросът за европейското бъдеще би могъл да бъде решаван пряко от гражданите, а не само чрез политическите договорености в Белград.
Русия остава трудният въпрос
Най-сериозните разминавания в новото мнозинство могат да се появят около отношенията с Москва. Сърбия запазва традиционно близки връзки с Русия, която е важен доставчик на природен газ и поддръжник на сръбската позиция за Косово.
Въпреки европейските очаквания част от представителите на студентското движение вече заявиха, че не предвиждат присъединяване към санкциите срещу Русия заради войната в Украйна. Това съществено ограничава възможността за бързо сближаване с общата външна политика на ЕС.
Позициите на някои от новите политически лица също показват, че движението не е еднозначно прозападно. Професор Саичич подкрепя енергийните отношения с Москва, докато Сърданович поставя националните интереси и вътрешните реформи пред бързите геополитически решения.
Китай е друг важен участник в сръбската икономика чрез големи инвестиции и инфраструктурни проекти. Бъдещият кабинет ще трябва да прецени как да запази полезните икономически отношения, като същевременно преразгледа съмнителните обществени поръчки и договори от времето на Вучич.
Брюксел не бива да притиска новата власт незабавно да избира между Русия, Китай и ЕС. Подобен натиск може да засили вътрешните противоречия в движението и да даде нови политически аргументи на Вучич.
Косово остава червената линия
Независимо кой ще стане премиер, въпросът за Косово няма да изчезне от сръбската политика. Студентското движение не признава независимостта на бившата сръбска област, обявена през 2008 г. Това го доближава до позицията на предишното управление, въпреки сериозните различия по вътрешнополитическите въпроси.
Сърданович определя Косово като неразделна част от Сърбия, а Саичич използва още по-категорични определения за статута му. Подобни позиции показват, че изборната победа не трябва да се тълкува като готовност Белград да признае независимостта на Прищина.
В същото време Европейският съюз очаква нормализиране на отношенията между двете страни. Смяната на управлението може да отвори възможност за възобновяване на диалога, без това непременно да означава промяна на основната сръбска позиция.
Отношенията със Запада остават обременени и от спомена за бомбардировките на НАТО през 1999 г. Тези исторически обстоятелства продължават да влияят върху обществените настроения и ограничават свободата на действие на всяко правителство в Белград.
Промяната в самата държава
Най-спешната задача на бъдещото управление вероятно няма да бъде външната политика, а възстановяването на доверието в държавните институции. Студентите обещават промени в полицията, прокуратурата и съдебната система, независим контрол върху големите държавни проекти и освобождаване на медиите от политическо влияние.
Част от тези промени ще срещнат съпротивата на административни и политически структури, изграждани в продължение на повече от десетилетие. След изборите вече се появиха и признаци на напрежение около медии, подкрепяли Вучич. Междувременно директорът на държавната телевизия РТС Маня Гърчич подаде оставка, а регионалната телевизия на Войводина се извини за едностранчивото си отразяване.
Победителите обсъждат създаване на експертно преходно правителство, което за 12 до 18 месеца да проведе основните институционални реформи и да подготви условия за нови свободни избори. Подобен кабинет би могъл да разчита на професионалисти извън традиционните партийни среди.
Преди това обаче трябва да бъдат утвърдени окончателните изборни резултати, да се конституира парламентът и да бъде избран министър-председател. Конституционната процедура предвижда новият кабинет да получи подкрепата на поне 126 депутати. Допълнително усложнение са президентските избори, които също предстоят след оставката на Вучич.
До избирането на нов държавен глава президентските функции изпълнява председателят на парламента Ана Бърнабич, дългогодишен съюзник на Вучич. Новото правителство трябва да бъде съставено в срок до 90 дни след конституирането на парламента, а изборът на президент предстои преди края на годината.
