Когато чуят за автопилот, повечето хора си представят двама пилоти, които си пият кафето в кабината на самолета, докато машината върши цялата работа вместо тях. Но когато става въпрос за хеликоптери, мнението е, че нямат автопилот, защото изискват повече участие на управляващите ги. В действителност това не е вярно.
Както пише Slash Gear хеликоптерите наистина имат автопилот. Има обаче един важен нюанс - те се управляват от съвсем различна физика и системи, и за тях автопилотът е по-скоро асистент зад кулисите, отколкото „главен герой“.
„В центъра на всичко това са различни видове автопилотни системи, като например автоматични системи за управление на полета (ACS). Тези системи са като електронния контрол на стабилността и круиз контрола в автомобила. Те са вашите невидими приятели, които ви помагат да поддържате контрол. Те изпълняват задачи като фина настройка на движението и височината на хеликоптера в реално време, което прави летенето по-лесно“, се казва в статията.
Тези характеристики улесняват работата на пилотите, когато работят в екстремни условия, особено по време на военни операции, добавят авторите. Дори някои от най-известните военни хеликоптери използват автопилотни системи, което позволява на пилотите да се съсредоточат върху навигацията в малки пространства, комуникацията по радиото и координацията с наземните екипи.
Как работи автопилотът на хеликоптер
Автопилотът в хеликоптерите не е линейна, универсална система. Няма единна система, която да върши цялата работа. Това е комплекс от инструменти, които работят „зад кулисите“.
„Компоненти като цифровата система за управление на полета (DFCS) и цифровата система за насочване (DFGS) управляват различни нива на входни данни. В центъра на всичко това е управляващият уред (FD), който действа като мозък, получавайки данни за текущата височина, въздушна скорост и курс на хеликоптера и след това реагирайки на тях, като издава контролни команди, за да поддържа хеликоптера в правилната посока. С прости думи, някои системи са проектирани да поддържат стабилност. Те поддържат хеликоптера стабилен“, добавят авторите на материала.
Има и система за увеличаване на стабилността (SAS), която осигурява корекция в реално време за неща като внезапни пориви на вятъра. Тя не поема пълен контрол над хеликоптера, но е от голяма полза в трудни ситуации.
Има и по-разширени настройки, които са категоризирани по броя на осите на полета, които могат да контролират – от една за основна корекция на люлеенето до три или дори четири за сложни маневри като автоматично зависване.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
