В България има общини, в които чиновниците са повече от децата в училище и почти колкото жителите на самото село. Това не е метафора, а реалност, показана от нов анализ на ИПИ. Данните разкриват огромни дисбаланси – докато в някои градове един общински служител обслужва над 500 души, в други съотношението е едва 1 към 18. Тази картина, нарисувана от цифри, поставя под въпрос не само ефективността на местната власт, но и самия смисъл от съществуването на толкова раздробена административна карта.
Чиновници срещу население – битка без победители
Според данните на Министерството на финансите средният брой жители, обслужвани от един общински служител, е изключително неравномерен. В големите общини, като София, съотношението е 1:490, докато в Казанлък и Криводол надхвърля дори 500. Но на другия край на спектъра стоят Трекляно, Бойница и Чавдар – места, в които на един общинар се падат под сто души. В Трекляно – само 18.
Това не е просто статистика, а симптом на тежка административна деформация. Вместо да се адаптира към реалността на обезлюдяването, системата продължава да поддържа структури, чието съществуване е самоцел. Зад грижата за „месното самоуправление“ се крият бюджетни зависимости, политически интереси и хронично нежелание за реформа.
Общината – най-големият работодател в празното село
Проблемът се задълбочава от факта, че в десетки малки общини самата администрация е най-големият работодател. Това изкривява местната икономика, създава фалшива заетост и поддържа илюзия за живот в райони, където реална икономическа активност почти няма.
Икономистът Адриан Николов от ИПИ коментира, че числеността на общинските администрации не може да падне под определен „санитарен минимум“, необходим за изпълнение на базовите функции. Резултатът е парадокс – села с едва няколкостотин жители имат кмет, заместник, счетоводител, технически сътрудник и дори отдел по култура. От години тези общини живеят не благодарение на собствените си приходи, а на трансферите от централния бюджет.
Карта, която отдавна е остаряла
През последните пет години съотношението между служители и население се влошава в почти всички 256 общини. В 199 от тях показателят или е замръзнал, или дори намалява – знак, че системата не се реформира, а просто се самоподдържа. Само в няколко клъстера – около Стара Загора, Плевен и Сливен – се наблюдава известно подобрение, но това са изключения, не тенденция.
Сегашната карта е наследство от други времена, когато обезлюдяването не беше така драматично, а селата още имаха училища и здравни служби. Днес тя е анахронизъм, който държавата продължава да финансира, защото всяка промяна би означавала политическа цена – закриване на кметства, съкращения и разклащане на местните мрежи от зависимости.
Време е за хирургия, не за козметика
Анализът на ИПИ е ясен – България се нуждае от цялостно преразглеждане на административната карта и намаляване на броя на общините до икономически устойчиви единици. Под въпрос вече не е дали, а кога тази реформа ще стане неизбежна. Малките общини с под 6000 жители трудно могат да поддържат инфраструктура, социални услуги и икономика, без да се превърнат в постоянен разход за държавата.
Вместо да продължаваме да финансираме призрачни кметства, време е политиците да признаят очевидното – местната власт не трябва да бъде социална програма, а инструмент за развитие. И колкото по-дълго се отлага тази истина, толкова по-дълбоко ще потъва държавата в блатото на административната неефективност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
