Древните римлянки създавали толкова сложни и високи прически, че поколения историци не можели да си обяснят как косите им изобщо се задържали на място. Учените предполагали, че за целта били необходими перуки и изкуствени кичури. Но една американска фризьорка, която нямала никакво образование по археология, успяла да предложи съвсем различно обяснение. Тайната се криела в една латинска дума, тълкувана погрешно в продължение на десетилетия, разказва американското издание „Ъпуърди“.
Една случайна среща в музея променя всичко
Историята започва през 2001 г., когато Джанет Стивънс, професионална фризьорка от Балтимор, посещава музея за изкуство „Уолтърс“. Там вниманието й е привлечено от мраморен бюст на римската императрица Юлия Домна, живяла преди близо две хилядолетия.
За разлика от повечето музейни експонати статуята била поставена така, че можела да се разгледа от всички страни. Стивънс обиколила бюста и забелязала нещо, което историците дотогава не били обяснили убедително. Прическата на императрицата изглеждала невероятно сложна, но отзад не се виждали обичайните средства, които биха могли да я закрепят.
Фризьорката веднага се заинтересувала как е създадена тази конструкция от плитки и кичури. Първоначално дори помислила, че подобна прическа би изглеждала чудесно на съвременна булка.
Когато се прибрала, решила да я възпроизведе върху манекен. Използвала модерни фиби и професионални инструменти, но опитите се провалили. Косата просто не можела да се задържи по начина, изобразен върху древния бюст.
Учените търсели отговора на погрешното място
Дълго време преобладаващото обяснение било, че римските красавици използвали перуки, допълнителни кичури и специални конструкции, скрити под косите.
Стивънс обаче познавала поведението на косата от ежедневната си работа. Някои от прическите, смятани за невъзможни без перуки, според нея можели да бъдат направени с естествена коса, стига да се използва правилната техника.
Така започнало необичайно изследване, продължило години. През деня тя работела във фризьорски салон, а в свободното си време изучавала римски скулптури, исторически документи и древни текстове. Разглеждала изображенията отпред, отстрани и отзад, опитвайки се да разбере как са преплитани отделните кичури.
Най-голямата трудност била, че Стивънс не владеела добре латински и нямала специализирана подготовка по антична история. Това обаче не я отказало.
Една латинска дума разкрива тайната
През 2005 г. фризьорката попаднала на любопитна подробност в латински речник. Думата acus, използвана в древни текстове, имала няколко значения.
Едното означавало фиба с един зъбец, а другото се свързвало с игла и шиене.
Историците обикновено възприемали първото значение. Подобни фиби действително съществували в Древния Рим, но не били достатъчни, за да удържат огромните и сложни конструкции от коса. Това подкрепяло предположението за използването на перуки.
Стивънс решила да провери другото значение. Ами ако древните римлянки не просто закрепвали косите си с фиби, а буквално ги зашивали?
Тя взела игла и конец и започнала да съединява плитките една с друга. Резултатът бил изненадващ. Прическите придобили необходимата форма и се задържали стабилно, без модерни стилизиращи продукти и без перуки.
Римлянките всъщност зашивали прическите си
Оказало се, че иглата и конецът могат да осигурят изключително здрава конструкция дори при много сложни подредби на косата. Вместо да разчитат на множество фиби, древните майстори вероятно са използвали своеобразна техника на пришиване, при която плитките се закрепвали една към друга.
Това обяснява защо някои древноримски прически изглеждат почти невъзможни от съвременна гледна точка. Сложните форми не били непременно резултат от перуки и изкуствени кичури, а от добре позната на майсторите техника.
Разбира се, това не означава, че римлянките изобщо не са носели перуки. Откритието на Стивънс показва, че поне част от прическите, за които учените смятали перуките за задължителни, могат да бъдат направени и с естествена коса.
От фризьорския салон до научните списания
През 2008 г. Джанет Стивънс публикува резултатите от изследванията си в авторитетното научно издание „Джърнъл ъв Роман Аркиолоджи“ под заглавие „Древноримското фризьорство: за фибите и иглите“.
Така жена без археологическо образование успява да внесе нов поглед в изучаването на античната мода. Нейната работа привлича вниманието на изследователи, музеи и специалисти по древна история.
През 2013 г. Стивънс пресъздава и сложната прическа на весталките - жриците в Древния Рим, посветили живота си на богинята Веста. Те били сред най-уважаваните жени в римското общество, а характерната им прическа имала особено ритуално значение.
Днес американката продължава да изследва древните техники за оформяне на косата и да ги демонстрира във видеоклипове. Нейните възстановки показват как с обикновени средства, познати преди две хилядолетия, могат да се създават прически, които изглеждат удивително сложни дори за съвременните фризьори.
