Може ли „Раят“ да бъде реално място във Вселената, а не само религиозна или философска идея? С подобна провокативна теза излезе Майкъл Гилън - доктор на науките, бивш професор по физика в Харвард и популярен научен автор. В своя колонка той развива хипотезата, че това, което хората наричат Рая, би могло да съществува като физически обект, разположен отвъд границата на наблюдаемата Вселена. Тезата му обаче предизвиква остри реакции сред астрономи и космолози, които я определят по-скоро като метафизична спекулация, отколкото като научна теория.
Раят отвъд космическия хоризонт?
В основата на разсъжденията на Гилън стои т.нар. космически хоризонт - границата на наблюдаемата Вселена. Той се позовава на закона на Едуин Хъбъл, според който галактиките се отдалечават една от друга, а колкото по-далеч са от нас, толкова по-бързо се движат. При достатъчно големи разстояния скоростта на отдалечаване става толкова висока, че светлината от тези обекти никога няма да достигне Земята.
Според Гилън отвъд тази граница може да съществува цяла „скрита“ реалност - регион, който завинаги остава недостъпен за нашите телескопи и измервателни уреди. Именно там, твърди той, би могло да се намира място, отговарящо на религиозната представа за Рая. Разстоянието до този хоризонт се изчислява на приблизително 439 секстилиона километра.
Много учени обаче възразяват срещу подобно тълкуване. Те подчертават, че космическият хоризонт не е физическа стена или конкретна локация, а просто граница на наблюдаемостта - точката, отвъд която светлината не е имала време да достигне до нас от началото на Вселената преди около 13,8 милиарда години. Фактът, че не можем да видим отвъд тази граница, не означава, че там се намира нещо конкретно или свръхестествено.
Време, относителност и „извънвремевото“ пространство
Гилън разширява аргументацията си, позовавайки се на теорията на относителността на Алберт Айнщайн. Според неговото тълкуване, на самия космически хоризонт времето „спира“ - няма минало, настояще или бъдеще. Това по думите му съответства на класическата религиозна представа за Рая като място извън времето.
Той дори спекулира, че обекти отвъд тази граница биха могли да бъдат толкова древни, че да „предшестват“ Големия взрив. Тук обаче навлизаме в територия, която повечето физици определят като силно хипотетична. Стандартният космологичен модел приема Големия взрив не като експлозия в пространството, а като начало на самото пространство и време, което прави понятието „преди“ особено проблематично.
Наука или метафизика?
Критиците на Гилън подчертават, че смесването на научни понятия с религиозни категории крие риск от погрешни изводи. Според тях космологията може да описва как се разширява Вселената и какви са нейните физични свойства, но не може да служи като доказателство за съществуването на духовни реалности.
В същото време не е тайна, че теми като Големия взрив често провокират философски и богословски размишления. Някои изследователи отбелязват, че идеята за космическо начало напомня на религиозните разкази за сътворението. Разликата обаче е съществена - науката работи с проверими модели и наблюдения, докато понятието „Рай“ остава въпрос на вяра.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
