Думата „ОК“, съставена от едва две букви, се е превърнала в една от най-разпознаваемите и използвани думи на планетата – от политиката и науката до ежедневните разговори и комуникацията с астронавти. И въпреки това, в продължение на повече от век нейният произход остава загадка дори за лингвистите, отбелязва IFLScience.
Универсално, но необяснимо
„ОК“ може да означава одобрение, хладно съгласие, колебание или просто да служи като запълваща дума. Използва се от президенти, военни, лекари, учени и обикновени хора на всеки континент. Макар да прилича на акроним, тя не се произнася като дума, а като отделни букви – „о-кей“.
Съдебният лингвист Алън Меткалф подчертава, че „ОК“ е дума, която „по всички правила не би трябвало да се наложи“. Именно нетипичната ѝ форма и липсата на ясен смислов корен обаче я правят уникална и изключително устойчива във времето.
Стотици теории и една голяма заблуда
В продължение на десетилетия произходът на „ОК“ е бил обект на безброй хипотези. Думата е свързвана с немски, френски и британски съкращения, с гръцката фраза „Ὅλα Καλά“ – „всичко е наред“, с латинското „Omnis Correcta“, с телеграфния термин „отворен ключ“, както и със западноафрикански езици и индианския език чокто.
Заблудата стига толкова далеч, че някои американски президенти, включително Удроу Уилсън, подписват документи като „Окех“, убедени, че използват автентична индианска дума.
Истината излиза наяве в Бостън
Пробивът идва през 60-те години на XX век, когато лингвистът Алън Уокър Рийд открива статия в Boston Morning Post от 23 март 1839 г. Това се оказва най-ранната документирана писмена употреба на „ОК“.
В текста е обяснено, че „OK“ означава „oll correct“ – умишлено неправилно изписване на фразата „all correct“. По онова време в Бостън е било модерно да се използват шеговити съкращения с нарочно сбъркан правопис – своеобразен жаргон на градската преса от XIX век.
Политиката превръща „ОК“ в безсмъртна
Вероятно „ОК“ би изчезнала заедно с тази мода, ако не бяха президентските избори в САЩ през 1840 г. Поддръжниците на кандидата Мартин Ван Бюрен се организират в т.нар. „ОК клуб“, по прякора му „Старият Киндеркук“.
Вестниците бързо подхващат играта на думи, а „ОК“ навлиза трайно в политическия и обществения език. Оттам тя започва да се разпространява първо в Съединените щати, а след това и по целия свят.
Тайната на оцеляването
За разлика от думи като „добър“, „страхотен“ или „отличен“, „ОК“ не носи емоционален заряд. Според Меткалф именно нейната неутралност е ключът към успеха ѝ.
„ОК ти позволява да се съгласиш или да откажеш, без да разкриваш отношение. Просто: ОК или не“, обяснява той.
Днес думата е част от езика на дипломацията, медицината, информационните технологии, авиацията и дори от комуникацията с астронавти в Космоса – доказателство, че една случайна шега от XIX век може да се превърне в универсален езиков код.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
