Повечето хора я вадят от шкафа, когато трябва бързо да сварят боб или месо, особено, когато е с кокали. За едни тя е удобство, за други - малко плашещ кухненски съд, който свисти и изпуска пара, заплашвайки да избухне, макар че това не се случва. Малцина обаче знаят, че зад тенджерата под налягане стои история, започнала преди почти три и половина века, която променя не само начина, по който готвим, но и развитието на науката, инженерството и индустрията.
Всичко започва не в кухнята, а в лабораторията на френски учен, който искал да разгадае една от най-големите сили в природата - налягането на парата.
Човекът, който вижда бъдещето в парата
През 1679 г. френският физик и математик Дени Папен представя необикновен съд, който нарича „парен дигестер“ (steam digester) - съд за варене с пара. На пръв поглед той прилича на здрав метален котел с плътно затварящ се капак.
Уредът на Дени Папен
Истинската му сила обаче е в това, че позволява водата да остане течна при много по-висока температура от обичайните 100 градуса, при които започва да се изпарява.
Така храната се сварява много по-бързо.
Днес това изглежда очевидно, но през XVII век е истинска научна сензация. По време на публичните демонстрации Папен успява да свари дори животински кости, които след това могат да бъдат стрити с пръсти. Това впечатлява учените в Европа и превръща изобретението му в една от най-коментираните научни революции за времето си.
Папен не е случаен човек. Роден във Франция през 1647 г., той учи медицина, но бързо се насочва към физиката и механиката. Работи с великия нидерландски учен Кристиан Хюйгенс, а по-късно става сътрудник на прочутия английски химик Робърт Бойл. Именно в тази среда се заражда неговият интерес към свойствата на въздуха и парата - интерес, който ще роди едно от най-великите изобретения в историята.
Изобретението, което можело да убива
Първите съдове под налягане били изключително опасни. Докато експериментира, Папен осъзнава, че ако налягането стане прекалено високо, металният съд може да експлодира с опустошителна сила.
Тогава му хрумва една наглед проста идея. Той поставя върху капака малък клапан с тежест, който автоматично изпуска излишната пара, когато налягането стане прекалено високо.
Така се ражда предпазният клапан - едно от най-важните инженерни решения в историята на техниката.
Днес принципът, роден от тенджерата под налягане, се използва широко в парни котли, промишлени инсталации, електроцентрали и безброй съоръжения, работещи под високо налягане, без които индустрията не може.
Малката тенджера и голямата индустриална революция
Историята става още по-интересна. Докато усъвършенства своя съд, Папен започва да изучава как силата на парата може да движи бутала и механизми.
Неговите експерименти поставят основите на идеи, които по-късно ще бъдат развити от Томас Савъри, Томас Нюкомън и Джеймс Уат - хората, чиито парни машини поставят началото на индустриалната революция.
Историците често отбелязват, че тенджерата под налягане не е просто кухненски съд. Тя е първата практическа лаборатория, в която човекът започва да овладява силата на парата.
Без експериментите на Папен развитието на парната техника вероятно би следвало съвсем различен път.
Как един прочут любовник рекламира изобретението
Тук историята прави неочакван завой. Почти век след Папен неговият съд намира необичаен почитател - Джакомо Казанова, на-великият любовник на всички времена.
Малцина знаят, че Казанова е изключително образован човек – писател, дипломат, финансист, математик и страстен почитател на науката. Именно той изиграва важна роля при въвеждането на държавната лотария във Франция, като средство за попълване на хазната, и поддържа контакти с много от най-видните учени и мислители на Просвещението.
Сред технологиите, които силно впечатляват Казанова, е и тенджерата на Папен, както тогава наричат съда под налягане.
В своите записки Казанова описва предимствата на този начин на готвене. Той смята, че така месото става по-крехко, бульоните - по-богати, а разходът на гориво - значително по-малък. Благодарение на влиянието му изобретението започва да се появява все по-често в кухните на европейската аристокрация, където новите научни идеи вече се превръщат в символ на престиж.
Така човекът, останал в историята като най-известния прелъстител на Европа, неволно се превръща и в един от популяризаторите на бъдещата тенджера под налягане.
От дворците до милиони домове
Истинският пробив идва едва през XX век. Металургията напредва, производството става по-надеждно, а новите предпазни механизми превръщат тенджерата под налягане в безопасен домакински уред.
Тя променя ежедневието по начин, който трудно осъзнаваме днес. Времето за приготвяне на много ястия намалява два, три, а понякога и четири пъти. Намалява и разходът на дърва, въглища, газ и електричество. Семействата могат да приготвят по-евтини и по-твърди продукти, които преди са изисквали часове варене.
В страни, където горивото е скъпо или трудно достъпно, тенджерата под налягане се превръща в истинска икономическа революция.
Днес милиони домакинства по света използват принцип, открит още през XVII век от един учен, който никога не е подозирал колко далеч ще стигне неговото изобретение.
Наследството на една обикновена тенджера
Историята на тенджерата под налягане никога не е била просто история за готвенето. Тя започва с любопитството на един френски гений, който иска да разбере силата на парата. Продължава с раждането на предпазния клапан - малко инженерно решение с огромно индустриално значение. Минава през интереса на Джакомо Казанова, който помага новото изобретение да стане модерно сред европейския елит. И стига до домовете на милиарди хора, където всеки ден спестява време, енергия и пари.
Понякога най-големите открития не са огромни машини или величествени фабрики. Понякога те стоят кротко в кухненския шкаф и чакат да ни напомнят, че една на пръв поглед обикновена тенджера може да промени света.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
