В празничното утро на Великден Нова телевизия показа необикновена история за жена, която превърна живота си в музей на красотата. В село Браниполе Антоанета-Мария е създала най-голямата колекция от порцеланови фигурки не само в България, но и в цяла Източна Европа.
Над 1000 изящни статуетки изпълват дома й и нейната 40-годишна книжарница, превръщайки ги в пространство, което повече прилича на приказка, отколкото на реалност. Всяка фигурка носи своя история, а зад тях стои една необикновена съдба.
Всичко започва от един поглед в антикварен магазин в Гърция, след излизане от църква. Две фигурки пленяват вниманието й до такава степен, че тя решава да ги вземе, макар и да ги изплаща цяла година. От този момент нататък страстта се превръща в нещо по-силно от хоби. Самата тя го нарича „диагноза“ и „проклятието на бялото злато“ - състояние, при което една фигурка никога не е достатъчна.
За да поддържа тази страст, Антоанета-Мария е готова на всичко. Работи повече, жертва време и усилия, за да може да добавя нови попълнения към колекцията си. Всяка покупка е лична победа, всяка фигурка - част от свят, който тя създава със упоритост и любов.
Животът й извън порцелана също е изпълнен със резки обрати. Била е сред най-добрите фризьори, живяла е на Канарските острови, а по-късно завършва Теология във Велико Търново, водена от желанието да докаже нещо - както на себе си, така и на покойната си майка. Самата тя казва, че е изживяла десет живота в един, а това личи във всяка част от историята й.
Тежките моменти също намират отражение в нейния свят. След загубата на сестра си започва да пише стихове и издава стихосбирка. След смъртта на майка си открива рисуването върху стъкло. Болката се превръща в творчество, а творчеството - в начин да продължи напред.
Сред всички фигурки една заема особено място - дървена фигура на Дядо Добри, донесена от Литва по желание на дъщеря й. За нея това не е просто предмет, а своеобразен олтар. Всяка сутрин тя влиза в книжарницата и поздравява фигурките, разговаря с тях, пита ги дали „са танцували през нощта“, превръщайки ги в живи участници в своя свят.
Въпреки огромната стойност на колекцията, върху много от витрините стои надпис „Не се продава“. За Антоанета-Мария тази красота не е стока, а мисия. Тя вярва, че мястото на тези фигурки е в музей или обществена институция, където могат да бъдат видени от всички. Докато това се случи, тя продължава да живее в своята необикновена вселена - сред порцелан, спомени и музика от грамофонни плочи, които пазят духа на времето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
