„Започнах на моменти да усещам чувство за нереалност… паник атаките станаха всекидневни, на всеки два-три часа… задушавах се. Бях 6 месеца на леки антидепресанти“. С тези думи Вениамин описва един от най-трудните периоди в живота си - време, в което ежедневието му се превръща в постоянна борба със страха и собственото му съзнание.
В откровен разговор в подкаста „Храмът на историите“ с Мариян Станков-Мон Дьо, изпълнителят говори не само за физическите симптоми, но и за дълбоките психологически следи, които тези преживявания оставят. „Има една друга страна, която е по-тежката - страх от това да се привързвам, страх от това може би да обичам силно…“, признава той, очертавайки емоционалната цена на преживяното.
Зад тази вътрешна криза стои тежък житейски удар - загубата на неговия вуйчо, която го принуждава да порасне преждевременно. „Аз трябваше да бъда главата на семейството, майка беше на легло, а аз съм бил на 13 години“, разказва Вениамин. От този момент нататък детството отстъпва място на отговорността, а напрежението постепенно се натрупва до точка на пречупване.
Пътят му обаче започва още по-рано - в скромните условия на квартал Крайморие в Бургас. Там, още като дете, той се учи да се справя сам. „Имах една малка табуретка вкъщи и на 6 години заставах на крайморската спирка и продавах всякакви джунджурии… за да си изкарвам пари“, спомня си той. Лишенията и усещането за различност в училище оформят характера му, но и го изправят срещу самотата и неразбирането.
Въпреки всичко Вениамин подчертава, че тези трудности са го изградили като личност. „Аз съм много благодарен за това, че съм имал силата да мина през толкова много неща на крехка възраст и да стана човекът, който съм в момента“, казва той.
Днес изпълнителят търси баланс и приемане на самия себе си - процес, който, по собствените му думи, все още не е завършен. „Първо трябва аз самият да се обикна… а има моменти, в които хич не се обичам“, признава той откровено.
Изходът от вътрешната борба намира в музиката. Новият му албум „Да бъда твой“ и песента „Феникс“ се превръщат в символ на личното му прераждане. „Търсех себе си и много се колебаех дали съм достоен. В тази песен оставям старото си аз зад гърба и новото се издига нагоре“, казва Вениамин - като човек, който все още върви по пътя към себе си, но вече знае, че може да го извърви.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
